— Били сме любовници тук? В „Грийн Касъл“? — попита той, ненавиждайки човека, който е бил. — Не в Лондон, така ли?
— В Лондон ли? Само ако можех да те откъсна от това ужасно имение! Разбира се, ти ме изпращаше от време на време в градската ни къща, в „Мидхърст“, страхувайки се, че някой ден Родж ще ни разкрие. И продължаваше да мислиш за другите, въпреки че единственото, което искаха от тебе, беше да се пожертваш, за да могат те да живеят нашироко. Както мене ме принесоха в жертва на Родж преди седем години.
— Беси, твоето описание за мен като човек, загрижен за другите, някак не се връзва, не мислиш ли?
— Едва ли, скъпи, имайки предвид обстоятелствата. Твоята съпруга, ако си спомняш, е на път да те дари с детето на брат ти. Робърт, не знам колко дълго мога да остана тук при тези условия. Ти нищо не си спомняш. Не помниш колко много ми обещаваше.
— И какво точно съм ти обещавал, Беси? — попита той, като постави ръце върху писалището и внимателно скри писмото до адвоката. — Както сама отбеляза, аз нищо не помня.
Беси се намести по-удобно сред възглавниците на дивана и се усмихна наивно.
— Обеща да бъдеш истинската ми любов, глупчо, точно както вече ти казах. Сега ти видя Родж, видя колко слаб и куц е. От нещастния случай насам той бързо чезне. Няма да мине много време и ще се окаже под земята, бедното създание. И тогава, след като се освободиш от малката мишка, ние ще можем да се оженим и да пътуваме по света с всичките й хубави пари. Но не бих могла да стоя тук и да те виждам, без да те имам, без да те докосвам… Как ме обичаше някога, Робърт! Дори когато трябваше да спиш с онова жалко създание, ти ме уверяваше, че не си изпитал никакво удоволствие. Същото се отнасяше и за нея, понеже бях принудена да изслушам и нейната рецитация за ужаса й от този брачен акт. Още тогава тя искаше да захвърли мъжа, когото най-много желаех, и то заради такъв хулиган като Уилям.
Тя потръпна, извади кърпичката си и подсмръкна веднъж, като че ли се опитваше да не заплаче.
— О, каква жестокост, каква несправедливост!
Робърт усети, че хартията под ръцете му се нажежава, като че ли всеки миг щеше да се разгори в адски огън, изпратен да го изпепели.
— И как съм щял да се отърва от малката мишка, Беси?
— Чрез развод, разбира се. Обсъждахме възможността да зачене и като имахме предвид крехката й фигура, се молехме да умре при раждането. Но и двамата знаехме, че не можем да се осланяме само на съдбата, а и онази жестока харпия беше обещала още едно състояние при раждането на наследник. Накрая ти се спря на развод, въпреки че доста трудно се процедира в такива случаи. Впрочем скоро ще разберем дали е необходимо това, нали? Очаква се Нора Джейн да роди след около шест седмици. Най-после Уилям е успял да свърши нещо полезно.
„Толкова малка. Толкова стегната“. Някой шепнеше в ухото на Робърт, казвайки му неща, които му се струваха някак познати. „Не е създадена за правене на любов. Опасно е да ражда.“ Жлъч се надигна в гърлото му.
Робърт не знаеше накъде да погледне, как да реагира, какво да каже.
— Доста безсърдечно от наша страна, не е ли така, Беси? — попита накрая той, спомнил си нежните кафяви очи на Нора Джейн, плътния й, почти страстен глас, абсолютното доверие, което искреше от очите й в параклиса. — Ако не ми беше казано друго, бих казал, че съм бил копеле от висока класа. Ако наистина съм говорил такива неща, и то луд от любов по жената на сакатия си брат, значи наистина съм бил звяр, имайки предвид положението на Родж и очевидната невинност на Нора Джейн.
Беси се надигна от кушетката, позволявайки му да хвърли поглед на перфектните й прасци, докато ги спускаше към пода.
— Но, разбира се, че си копеле, Робърт — каза щастливо тя, приближи се до него и го целуна по челото. — В крайна сметка ти си Гиър. Но сега трябва да вървя, иначе няма да имам време да си довърша тоалета, преди да е ударил гонгът за вечеря. Няма да те безпокоя никога повече с моята агония, причинена от тъжната дилема. Ще те оставя сам да премислиш всичко.
— Това някакъв вид ултиматум ли е, Беси?
— О, небеса, не. Чакам само твоето решение и никога няма да ти се натрапвам. Ако искаш да прекъснем връзката си, ще бъда отчаяна, но понеже те обичам, ще приема каквото и да е финансово уреждане на нещата, което, сигурна съм, ще направиш за мен. После ще се върна в „Мидхърст“ и ще събирам късчетата от разбития си живот. Ако ме обичаш, можем да започнем оттам, откъдето прекъснахме, от бала на лейди Ричмънд. Просто си спомни, мой най-скъпи Робърт, че аз съм единственият човек на света, който беше достатъчно загрижен за тебе, че да дойде в Брюксел и да бъде близо до тебе, когато храбро се хвърли в битката. Това сигурно трябва да ти говори нещо.