Робърт тъкмо си отвори устата, за да каже нещо уклончиво, когато откъм вратата се чу шум и Уилям нахълта в стаята с оживени от вълнение очи.
— Ето къде си бил! И ти също. Беси. Смешно. Не знаех, че можеш да четеш, нито пък че искаш, в случай, че можеш. Не е ли време да се киприш за вечеря? Трябва да го направиш, знаеш ли, тъй като патриархът пристигна. Можеш ли да повярваш, Робърт? Скъпият ни баща се е откъснал от Лондон, за да посети котилото си. Пристига само с две натъпкани до горе карети, които превозват новия му гардероб.
— Стивън е тук?
— А ти за кой друг си помисли, Беси? За краля ли? Казвам ти, Робърт, почти съм смирен от загрижеността на маркиза за нас. Дали от това или от сакото му, но просто ми се доплака. То е розово, можеш ли да си представиш? А може и да си е дошъл вкъщи, понеже го е закъсал и му трябва издръжката предсрочно? Последното е, подозирам. Възможно е и да си е помислил, че си загинал в битката и състоянието на Темпъл сега се пада на него. Истината може да го накара да се върне обратно, имам предвид това, че си жив. Но, хайде. Робърт. Недей просто да седиш там и да ме зяпаш, като че ли аз съм облечен в розово сако. Татко е заклещил Родж в гостната и не искам да съм отговорен за главите и на двамата, затова трябва бързо да се върна и да спася брат ни.
Още един Гиър. И също толкова сложен, също толкова проклет. Робърт внезапно усети прекомерно изтощение и се учуди сам на себе си, че му се иска Нора Джейн да е до него, когато го представят на баща му. Не знаеше защо, но успокояващото и присъствие, сладката й увереност му бяха наистина необходими в този момент. Нужно му беше и доброто й мнение за него. Изпитваше нужда да погледне в очите й и да се види отразен като обично, човешко същество, а не като безсърдечния лаком човекоядец, какъвто го беше описала Беси; като безчувственото копеле, както бе видно и от писмото върху писалището.
— Ето! — възкликна Беси, пляскайки с ръце, като че бе изпълнила несравним номер на някое парти и очаква аплодисменти. — Казах ти, че съм писала на семейството. Как иначе си мислиш, че Стивън би се довлякъл дотук толкова бързо, ако не е било писмото ми, в което спешно го моля да дойде в „Грийн Касъл“? — Тя се усмихна чаровно. — Може и да греша, Робърт, но си мисля, че ми дължиш едно малко извинение. Трябва да признаеш, че не съм човек, който си измисля.
Лорд Уилям изглеждаше объркан.
— Какви ги бръщолеви тя, Робърт? О, няма значение. Ако реша да слушам всичко, което тя казва, ще трябва да се върна пак към пиенето, преди да е паднала нощта. Хайде, не трябва да караме скъпият ни баща да чака. Може да му хрумне да натъпче джобовете си с малките фигурки и с неща, с които Нора е украсила гостната. Татко винаги е бил този, който знае пазарната цена на всяко нещо.
— Ти върви, Уилям, и вземи Беси със себе си, ако обичаш. Искам да оправя бъркотията върху писалището. Ще дойда след минута.
— Добре, Робърт. Все пак трябва да установя местонахождението на Нора Джейн. Макар че няма да се изпълни с радост, като се срещне с обичния си свекър. Сетих се как се видяха за последен път преди девет месеца. Напомни ми да ти разкажа за това, Робърт. Страшно забавна история! По дяволите, обичам това момиче!
— Знаем, Уилям, знаем — изчурулика Беси, пращайки една въздушна целувка на Робърт, когато Уилям се обърна с гръб. — Побързай, Робърт! Стивън толкова ще се зарадва да те види!
След като остана сам, Робърт взе писмото до адвоката и го накъса на малки парченца, като му се щеше да може също толкова лесно да го изтрие от паметта си. После, само за да се увери, че кожената чанта не съдържа други подобни улики за него, той я извади върху писалището и я отвори. Веднага съзря едно писмо отгоре върху купчината листа.
Това писмо, също с неговия почерк, бе адресирано до Роджър и започваше със „Скъпи братко“. Със сигурност не беше обръщение между мъже, който се ненавиждат.
Писмото засягаше предстоящата по това време битка с Наполеон, но не това го интересуваше. В него той търсеше някакъв намек за характера на човека, който беше, който е бил, Робърт Едуард Гиър.
На втората страница откри това, което отчаяно се надяваше да прочете, споменаването на жена му, на Нора Джейн.
„Треперя при мисълта, че мога да я изоставя сега, когато между нас има толкова недоизказани неща — бе писал той. Вярвам, че бихме могли да имаме хубав живот, ако сме благословени с тази възможност. Много пъти ми се е искало да можем да изличим недоразуменията между нас и да започнем от самото начало, от деня, в който се срещнахме, без аз да правя глупави грешки, които да застават между нас. Бих могъл да я обичам, ако ми бъде дарено такова скъпоценно време. Моята малка любима…“