Нова надежда пламна в сърцето на Нора Джейн и тя почувства прилив на смелост, но знаеше, че не трябва да се замисля толкова много, от страх прекрасното усещане да не изчезне. Тя мушна ръка в неговата.
— За мене е удоволствие, сър — обяви тя, вдигнала глава към него с усмивка, която остана върху лицето й, докато влизаха в гостната. Семейство Гиър се бяха скупчили около студената камина.
— Робърт! Какви глупости чувам за тебе? — изблея маркизът, като се раздели със заучената си поза да се обляга по особен начин на камината.
Нора Джейн установи, че не е имало за какво да се безпокои. Тя сигурно беше невидима, имайки предвид вниманието, с което я удостои свекърът й. Сега страховете й се съсредоточиха върху незнаещия й, нищо неподозиран съпруг и върху това как той щеше да реагира на неочакваното появяване върху сцената на този нагизден, широко усмихнат мъж.
— Здравейте, сър — каза Робърт. Гласът му звучеше напрегнато. Нора Джейн беше избутана настрани и маркизът сграбчи средния си син в мечешката си прегръдка. Сграбчи го така, като че наистина изпитваше обич към него.
— Здравейте, сър ли? Господи, наистина е вярно! Ти никога не си се държал официално с мене. Не мога да се сетя за подобен случай. — Маркизът отстъпи назад с ръце все още върху раменете на Робърт, изучавайки сина си, като че ли загубата на паметта би му причинила многобройни, кървящи рани. Изглеждаш чудесно, Робърт — каза нервно той, като накрая отпусна хватката си. — Просто чудесно. Нали, Беси? Беси, момчета, кажете му, че изглежда чудесно. Просто великолепно! След това той бързо се отправи към масата с напитките.
— Робърт изглежда така, както винаги е изглеждал — хладно отбеляза Беси от мястото си. — Наистина, не мисля, че е здравословно да се вълнуваш толкова, Стивън. Ела и седни. Ставаш за смях.
— О, остави го да вилнее, Беси. — Уилям намигна на Нора Джейн и на Робърт. — Той играе ролята на любещия баща, въпреки че го прави много лошо. Нищо чудно, че губи значителни суми на карти, ако това е най-добрият му начин да замаскира истината. Той умира вътрешно, Беси, като си мисли, че тези хубави пари могат да се върнат обратно при Сюзън Темпъл. Така че остави го, моля те. Позволи му това театрално представление. Аз самият искам да гледам.
— Извинете ни за момент, моля — каза Робърт, като се поклони към семейството си.
Нора Джейн почувства ръката на Робърт с дългите му пръсти да улавя нейната, като леко я стисна и я поведе обратно към коридора. Тя вдигна поглед към него и се изненада, като видя, че той се усмихва.
— Добре ли си? — попита тя.
— Повече от добре, Нора — отговори той, леко засмивайки се. — Не чу ли маркиза? Бил съм великолепен. Винаги ли е такъв?
— Не знам — призна си честно тя, като погледна в гостната към свекъра си. — Той не се задържа тук. Какво ти каза Беси за баща ти?
— Не много. Само, че е луд за пари и периодично продава по някои от синовете си, за да си плати дълговете от комар. Според Беси ред е на Уилям, освен ако аз не си развържа кесията малко повечко. Почувствах и у Родж, и у Уилям, че те не хранят голяма любов към баща ни. А може би трябва да се коригирам. Вярвам, че те хранят достатъчно обич към него. Що се отнася до респекта — маркизът не притежава такъв, ако ме разбираш. Има ли нещо друго, което би трябвало да знам?
Нора Джейн обмисли за момент въпроса му.
— Може да ти е на помощ, ако си наясно с това, че Стивън изпитва смъртен страх от моята баба. Нейна бе идеята ти да получиш контрол върху парите, които тя предложи при женитбата ни. О, да, ние и двамата значително ще забогатеем, когато се роди момче. Мислиш ли, че това е важно?
— За маркиза ли? Да, мисля, че има достатъчна тежест за него. Много добре, Нора, вярвам, че знам достатъчно за момента. Не ми остана нищо друго, освен да ти поднеса закъснелите си, но сърдечни комплименти за това, че изглеждаш чудесно тази вечер. И да ти благодаря, че си загрижена за нещастния си объркан съпруг. А сега ще се присъединим ли към останалите?
Като продължаваше да я държи за ръката, Робърт отново влезе с нея в гостната. Кимна за приветствие към графа, който бе настанен отляво на незапалената камина и помогна на Нора Джейн да се настани на единия от диваните, като сам седна до нея. Нора знаеше, че ще и бъде трудно да стане от меките възглавници, но сега тази мисъл не я тревожеше, понеже съпругът и бе тук, за да й помогне. Нейният съпруг, който мислеше за нея, че изглежда чудесно. Той беше прекрасен, а тя беше чудесна. Всъщност тя се чувстваше повече от чудесно. Беше обнадеждена, за втори път от два часа насам.