— И така, сър, наясно сте с моето раняване — каза Робърт, като се изви малко, за да се обърне към маркиза. — Мисис Темпъл, която напусна „Грийн Касъл“ точно преди вашето пристигане, е много раздразнена от загубата на паметта ми. Точно преди да изхвърчи оттук, за да се срещне с адвоката си, тя ме заклещи в коридора, за да ме уведоми, че би трябвало да бъда заключен. За мое добро, нали разбирате? Мислите ли, че ще си поиска обратно и парите? Би било жалко.
Нора Джейн се изпъна върху меките възглавници, разярена от поведението на баба си.
— Как, е посмяла да повтори тези глупости в твое присъствие? — възкликна тя, като стисна ръката на Робърт. Не е за вярване, че изобщо на някого могат да хрумнат подобни безсмислици. Ще й пиша още тази вечер, за да й напомня, че няма думата по въпроса и, че никога няма да бъде добре дошла в „Грийн Касъл“.
— Това е сладкият ни ангел! — извика лорд Уилям скачайки на крака. — Тя не говори много, но това, което казва, го прави! Робърт не е шантав, само е зашеметен, дявол да го вземе!
— Съвсем вярно спокойно — отвърна графът. — Но Сюзън дърпа конците, не е ли така, татко? Контролира останалото от парите на Робърт, от парите на Нора Джейн. Не смяташ ли, че „Грийн Касъл“ е достатъчно възстановен и доста добре поддържан и не оценяваш ли по-високо от портфейла си средния си син? Моля те, не отговаряй веднага. Помисли известно време.
Нора Джейн погледна бързо към маркиза, внезапно уплашена от факта, че той и баба й могат да се споразумеят и да натикат съпруга й в лудница. По такъв начин маркизът щеше да поеме контрола над парите.
Докато Нора Джейн се взираше в маркиза, той се бе вторачил в Робърт.
— Ти нищо ли не помниш? Нито дори какво си предпочитал за закуска? Не помниш ли поне името на любимия си кон?
— Абсолютно нищо не помня, сър, — отвърна Робърт с влудяващо любезен тон, като вдигна ръката на Нора Джейн и целуна дланта й, карайки я да се чуди какво си беше наумил. Никога не беше демонстрирал пред другите привързаност към нея. Защо го правеше сега? Тя имаше натрапчивото, неприятно усещане, че просто е използвана от предполагаемо безпаметния си съпруг. — Това разстройва ли ви, милорд?
— Не! — избълва маркизът, гледайки Беси. — Ни най-малко! Ще се справим, ще се справим някак си. И се радвам за детето. Родж ми съобщи преди това щастливата новина. Гордея се с тебе, сине. Ние, Гиър, сме добри жребци, с изключение на Родж, но вината не е негова, като гледам как се е застопорил на този проклет стол. Беси, скъпа, имаш ли нещо против да ме придружиш на кратка разходка преди вечеря? Вече съм значително изненадан от чудесата, станали в семейното крило. Една обиколка на останалата част от „Грийн Касъл“ без съмнение ще ме смае. Моите поздравления.
— Нора направи всичко това — изръмжа ядосано Уилям към отдалечаващите се две фигури. — Ако си мислиш, че Беси си е помръднала пръста, ти си много по-сбъркан, отколкото Робърт би могъл изобщо да бъде. Но не бих бил изненадан, ако и двамата се изгубите по време на обиколката, като имам предвид, че никой от вас не прекарва много време в „Грийн Касъл“. Това става два пъти в годината, запомнил съм го, понеже толкова пъти почистваме комините.
— Остави ги, Уилям. Не си струва да се ядосваш — каза графът, избутвайки стола си напред, сега, когато баща му излезе. — Защо не отвориш тези врати към дворчето? От миризмата на парфюмите им ми се повдига. Да вървят по дяволите и двамата, казвам аз. Те ще се отправят към „Мидхърст“ още призори, ако им дадеш пари да се забавляват. Ще го направиш ли, Робърт? Това със сигурност ще облекчи живота ни.
— Маркизът, нашият любим баща, се е прицелил по-високо. В момента изобщо не му е необходимо моето възстановяване. Ще му се да бръкне дълбоко в съкровищницата. А пък аз вече съм абсолютно сигурен, че ще се възстановя. Но Беси, моята спасителка от Брюксел, ще трябва да се примири с оставането си в „Грийн Касъл“ малко по-дълго. Ако нямаш нищо против, малкото ми. — Робърт се усмихна на Нора Джейн, която едва не изкрещя, като чу някогашното му обръщение.
Тя успя единствено да се усмихне нервно и да кимне в знак на съгласие, спомняйки си, че той и бе задал въпрос относно Беси по-рано. Започна да се чуди дали знаеше толкова малко за съпруга си, колкото той я бе накарал да повярва, че си спомня за нея.
Глава четиринадесета
Ако отрежеш клона, на който седя, и аз ще отрежа твоя.
Още на другия ден след пристигането си маркизът потегли обратно за Лондон, като дори не се разпореди да разопаковат багажа му. Замина, след като напъха в джоба си банков чек със задоволителна сума и отправи мили слова към всички, най-вече към Беси, която протестираше относно обвинението, че желае да замине с него.