XVII. Не Можеш Да Използваш Слабостта Като Оръжие.
— Това е единственото, което имам.
XVIII. Тогава Защо Трябва Да Отстъпвам?
— Не отстъпваш. Пазариш се. Споразумяваш се с мен в слабостта ми. Или един ден ще трябва да се пазариш с някой, който е от позиция на силата. Светът се променя.
XIX. Ха! Ти Искаш Конституционна Религия?
— Защо не? Другият вид не проработи добре.
Ом се облегна на Храма, а гневът му се уталожваше.
Глава II стих I. — Много Добре, Тогава. Но Само За Известно Време. — Усмивка се плъзна по огромното, димящо лице. — За Сто Години, Става Ли?
— А след сто години?
II. Ще Видим.
— Дадено.
Един пръст, дълъг колкото дърво, се разгъна, спусна се и докосна Брута.
III. Убедителен Си. Ще Ти Е Необходимо. Приближава Се Флотилия.
— Ефебианци? — попита Симони.
IV. И Тсортеани. И Джелибейбианци. И Клачианци. Всяка Една Свободна Страна По Брега. Да Стъпчат Омниа За Добро. Или За Лошо.
— Нямате много приятели, нали? — попита Ърн.
— Дори и аз не ни харесвам много, а аз съм един от нас — каза Симони. Той вдигна поглед към бог.
— Ще помогнеш ли?
V. Ти Даже Не Вярваш В Мен!
— Да, но аз съм практичен човек.
VI. И Храбър При Това. Да Декларираш Атеизъм Пред Собствения Си Бог.
— Това нищо не променя! — каза Симони. — Не си мисли, че можеш да ме измамиш като съществуваш!
— Никаква помощ — каза Брута твърдо.
— Какво? — попита Симони. — Ще ни е необходима могъща армия срещу тази пасмина!
— Да. Но ние нямаме такава. Така че ще го направим по друг начин.
— Ти си луд!
Спокойствието на Брута беше същинска пустиня.
— Може и така да е.
— Трябва да се бием!
— Още не.
Симони сви юмруци от яд.
— Виж… слушай… Ние умирахме заради лъжи, векове наред ние умирахме заради лъжи. — Той махна с ръка към бог. — Сега имаме истина, заради която да умираме!
— Не. Хората трябва да умират заради лъжи. Но истината е прекалено ценна, за да умираш заради нея.
Устата на Симони се отвори, а след това се затвори безмълвно, докато той търсеше думите. Най-сетне откри няколко от зората на образованието си.
— Мен са ме учили, че най-хубавото нещо е да умреш за бог — смотолеви той.
— Ворбис казваше това. А той беше… глупак. Можеш да умреш за страната си или за народа си, или пък за семейството си, но за бог би трябвало да живееш — пълноценно и активно, всеки ден от дълъг живот.
— И колко дълго ще продължи това?
— Ще видим.
Брута вдигна поглед към Ом.
— Няма да се показваш вече така?
Глава III стих I. — Не. Веднъж стига.
— Не забравяй пустинята.
II. Няма.
— Върви с мен.
Брута се приближи към тялото на Ворбис и го вдигна.
— Мисля, че те ще акостират на брега от Ефебианската част на укрепленията — каза той. — Няма да използват каменистия бряг, а не могат да използват и скалите. Ще ги срещна там. — Той хвърли поглед на Ворбис. — Някой трябва да го направи.
— Не може да искаш да отидеш сам?
— Десет хиляди няма да бъдат достатъчно. Един може да стигне.
Той слезе по стълбите.
Ърн и Симони го наблюдаваха как се отдалечава.
— Той ще умре — каза Симони. — Няма да остане даже петно мазнина върху пясъка от него. Той се обърна към Ом. — Можеш ли да го спреш?
III. Може И Да Не Мога.
Брута вече беше минал наполовина Мястото.
— Е, ние не го изоставяме — каза Симони.
IV. Хубаво.
Ом също ги гледаше, докато се отдалечават. И в следващия миг вече беше сам, с изключение на хилядите, които наблюдаваха него, струпани по краищата на огромния площад. Мечтаеше си да знае какво да им каже. Ето затова му трябваха хора като Брута. Ето затова на всички богове им трябваха хора като Брута.
— Извинете?
Богът погледна надолу.
V. — Да?
— Хм. Дали не бих могъл да ви продам нещо, а?
VI. — Как Се Казваш?
— Дхблах, боже.
VII. — А, Да. И Какво Искаш?
Търговецът подскачаше притеснено от крак на крак.
— Не би ли могъл да издадеш само една мъничка божа заповед? Нещо за това в сряда да се яде кисело мляко, например? Винаги е много трудно да го пласираш по средата на седмицата.
VIII. — Стоиш Пред Своя Бог И Търсиш Възможности За Бизнес?
— Ами-ии — каза Дхблах, — бихме могли да се споразумеем. С желязото се кове, докато е горещо, както казват инквизиторите. Ха-ха. Двайсет процента? Какво ще кажеш? След разходите, разбира се…
Великият Бог Ом се усмихна.
IX. — Мисля, Че От Теб Няма Да Има Голяма Печалба Като Пророк, Дхблах — каза той.
— Точно така, така. Това е всичко, което искам. Просто се опитвам да свържа двата края, не повече.
Х. — Само Костенурките Трябва Да Бъдат Оставени.
Дхблах наклони глава на една страна.