Дрипави облаци раздираха небето. Платната скърцаха на засилващия се вятър, а Ом чуваше виковете на моряците, които се опитваха да избягат от бурята.
Щеше да е голяма буря, дори и по морските стандарти. Вълните завършваха с бяла корона от вода.
Брута хъркаше в гнезденцето си.
Ом слушаше моряците. Това не бяха хора, които си служат със софистика. Някой беше убил морска свиня и всички знаеха какво означава това. Означаваше, че ще има буря. Означаваше, че корабът ще потъне. Това беше обикновена причинно-следствена връзка. Беше по-лошо и от жени на борда. Беше по-лошо и от албатроси.
Ом се зачуди дали костенурките могат да плуват. Морските костенурки могат, в това беше напълно убеден. Но онези копелета имаха черупката за тая работа.
Щеше да е твърде много Да иска (дори и ако един бог има от кого да иска) от тяло, конструирано да се търкаля из сухата пустош, да има някакви хидродинамични свойства, различни от онези, необходими да потъне на дъното.
Е добре. Край на това. Той все още беше бог. Имаше права.
Той се плъзна по едно намотано въже и внимателно допълзя до края на люлеещата се палуба, като вклини черупката си срещу един стълб, за да може да погледне долу в мътната вода.
Тогава той заговори с глас, нечут за никой смъртен.
Известно време нищо не се случи. После една вълна се издигна по-високо от останалите и докато се издигаше, промени формата си. Водата се изля нагоре, пълнейки невидим калъп; беше хуманоид, но очевидно само, защото такъв искаше да бъде. Със същата лекота можеше да бъде и воден циклон или пък подводно течение. Морето винаги е мощно. Толкова много хора вярват в него. Но то рядко отвръща на молитвите.
Водната форма се изравни с палубата и тръгна в крак с Ом.
Появи се лице и отвори уста.
— Е? — каза тя.
— Привет, о, Царице на… — започна Ом.
Водните очи се фокусираха.
— Но ти си само един малък бог. И се осмеляваш да ме призовеш?
Вятърът зави в такелажа.
— Аз имам вярващи — каза Ом. — Значи имам това право.
Последва нищожно кратка пауза. После Морската Царица каза:
— Един вярващ?
— Един или много, тук е без значение — каза Ом. — Аз имам права.
— И какви права искаш ти, малка костенурке — попита Царицата на Морето.
— Спаси кораба — рече Ом.
Царицата мълчеше.
— Ти трябва да изпълниш молбата — каза Ом. — Такива са правилата.
— Но мога да посоча цената — отвърна Морската Царица.
— Това също е по правилата.
— Но тя ще бъде висока.
— Ще бъде платена.
Водният стълб започна да се разпада назад във вълните.
— Ще го имам предвид.
Ом се взря надолу в бялото море. Корабът се завъртя, като го плъзна назад по палубата, след което отново го търкулна назад. Една яростно движеща се лапа се закачи за стълб, когато черупката на Ом се завъртя и за един миг задните му крака се мятаха безпомощно над водата.
И тогава Ом се откъсна.
Нещо бяло полетя към него, както се клатушкаше над ръба, и той го ухапа.
Брута изпищя и вдигна ръка нагоре заедно с Ом, увиснал на края ѝ.
— Нямаше нужда да ме хапеш!
Корабът налетя на вълна и го тръшна на палубата. Ом го пусна и се изтъркули нанякъде.
Когато Брута се изправи на крака, или поне на ръце и колене, видя моряците от екипажа около себе си. Двама от тях го сграбчиха за лактите, точно когато една вълна се разби върху кораба.
— Какво правите?
Опитваха се да избягнат погледа му. Помъкнаха го към перилото.
Някъде из дупките по борда Ом закрещи към Морската Царица.
— Такива са правилата! Правилата!
Сега вече четирима моряци държаха Брута. Ом вече чуваше, над тътена на бурята, мълчанието на пустинята.
— Чакайте — извика Брута.
— Нищо лично — каза един от моряците. — Не искаме да правим това.
— И аз не искам да го правите — рече Брута. — Това помощ ли е?
— Морето иска нечий живот — каза най-старият от моряците. — Твоят е най-наблизо. Хайде, хващайте му…
— Мога ли да се помиря с Бога си?
— Какво?
— Ако ще ме убивате, мога ли първо да се помоля на моя Бог?
— Не ние те убиваме — отвърна морякът. — А морето.
— „Ръката, която извършва деянието, е виновна за престъплението“ — рече Брута. — Оссори, глава LVI, стих 93.
Моряците се спогледаха. В момент като този, може би не беше много мъдро да се противопоставяш а който и да било бог. Корабът се плъзна странично на една вълна.
— Имаш десет секунди — каза най-старият от моряците. — Това са десет секунди повече, отколкото получават много хора.
Брута легна върху палубата, подпомогнат значително от друга една вълна, която се разби в гредите.