— Вие биехте ли се? — попита Брута.
Събраните философи възприеха най-различни шокирани и ужасени изражения.
— Да се бием? Ние? Ние сме философи — каза Ибид, шокиран.
— Честна дума, да — каза Ксено.
— Но вие… — започна Брута.
Ксено махна с ръка.
— Ожесточената битка на дебата — рече той.
— Теза плюс антитеза е равно на хистереза — каза Ибид. — Строгото изпитване на вселената. Чукът на интелекта върху наковалнята на фундаменталната истина…
— Млъквай! — каза Ксено. — И какво можем да направим за теб, млади момко?
— Питай ги за богове — подсказа Ом.
— Ъ, искам да разбера за боговете — каза Брута.
Философите се спогледаха.
— Богове? — каза Ксено. — Ние не се занимаваме с богове. Хъ! Останки от старомодна система на вярване, това са те боговете.
От ясното вечерно небе долетя гръмотевичен тътен.
— С изключение на Слепият Айо — Богът на Гръмотевиците — продължи Ксено, като тонът му леко се промени.
Светкавица прониза небето.
— И Кюбал — Богът на Огъня — каза Ксено.
Вихрен вятър разтърси прозорците.
— Флатулус — Богът на Ветровете, и срещу него няма какво да кажем — каза Ксено.
Стрела се материализира от въздуха и се заби в масата точно до ръката му.
— Федекс — Пратеникът на Боговете — един от вечните богове — каза Ксено.
Птица се появи на вратата. Поне смътно приличаше на птица. Беше висока около един фут, в черно и бяло, с наклонен клюн и изражение, което подсказваше, че каквото и да беше, то наистина се ужасява да не би някога да му се случи отново това, което вече му се беше случило.
— Какво е това? — попита Брута.
— Пингвин — каза гласът на Ом в главата му.
— Патина, Богинята на Мъдростта? Една от най-добрите — каза Ксено.
Пингвинът изкряка срещу него и се отдалечи клатушкайки се в тъмнината.
Философите изглежда много се притесниха. После Ибид каза: — Фургал, Богът на Лавините? Къде е линията на вечния сняг?
— На двеста мили оттук — каза някой.
Зачакаха. Нищо не се случи.
— Останка от старомодна система на вярване — каза Ксено.
Стена от вкочаняваща бяла смърт не се появи никъде в Ефеб.
— Най-обикновена лекомислена персонификация на природна сила — каза един от философите на малко по-висок глас. Всички явно се почувстваха доста по-добре по този въпрос.
— Примитивно почитане на природата.
— Пет пари не давам за него.
— Елементарна рационализация на неизвестното.
— Ха! Находчива измислица, плашило, което да държи в страх слабите и глупавите!
Думите сами се надигнаха у Брута. Не можеше да се удържи.
— Винаги ли е толкова студено? — попита той. — По пътя дотук ми се стори много хладно.
Философите всички до един се отдалечиха от Ксено.
— Макар че ако има поне едно-единствено нещо, което може да се каже за Фургал — каза Ксено, — то е, че е много разбран бог. Обича шегите, колкото… и всеки друг.
Той се огледа на всички страни, бързо. След малко философите се отпуснаха и изглежда напълно забравиха Брута.
И едва сега той наистина има време да разгледа стаята. Никога по-рано в живота си не беше виждал кръчма, но това беше точно това. Барът се простираше по едната страна на стаята. Зад него бяха типичните украшения на всеки Ефебиански бар — купчините винени бутилки, полици с амфори, както и веселите картинки с весталки върху табелките на солените фъстъци и козята пастърма, закачени с надеждата, че на света наистина има хора, които с охота ще си купят няколко пакетчета повече от фъстъците, които не искат да си купят, само и само за да гледат картонени цици.
— Какво е всичко това? — прошепна Брута.
— Откъде да знам? — отговори Ом. — Извади ме навън, за да погледна.
Брута разкопча кошницата и извади костенурката. Едно влажно око огледа обстановката.
— О! Типична кръчма — каза Ом. — Хубаво. За мен една чинийка от каквото те пият.
— Кръчма? Място, където се пие алкохол?
— Много се надявам случаят да е точно такъв, да.
— Но… но… Септатюхът, най-малко седемнайсет пъти ни заклева най-настоятелно да се въздържаме от…
— Ума ми не го проумява защо — каза Ом. — Виждаш ли онзи мъж, дето мие халбите? Кажи му: Дайте ми…
— Но той прави съзнанието на Човека за смях, казва Пророк Оссори. И…
— Още веднъж ти казвам! Никога не съм го казвал! А сега кажи на мъжа!
Всъщност мъжът заговори на Брута. Той изникна като магия на другия край на бара, като продължаваше да бърше една халба.
— Добър вечер, господине — каза той. — Какво да бъде?
— Бих искал чаша вода, моля — каза Брута, много бавно и предпазливо.