Мерин потреперва, но не от студ. Някъде насред имението е синът ѝ. Всяка частица от нея ѝ подсказва, че е тук. Няма значение колко време ще им отнеме, но тя е убедена, че ще го намерят. Тя няма да си тръгне, докато не го открият, независимо в какво състояние е той. Сякаш прочел мислите ѝ, Дерек я докосва по ръката, но Мерин се отдръпва. Кастро се връща при тях и им казва:
— Сал има пистолет. Прострелял е майка си.
— Сал е прострелял Лорна? — Мерин не може да повярва. Лорна не би наранила и муха. Пък и Сал ѝ беше казал, че майка му е трудноподвижна. Защо би я наранил? — Това е невъзможно.
— Прострелял я е в ръката, а тя е казала на полицията, че е било инцидент — продължава детективката. — Търсил е оръжието на баща си и когато е осъзнал, че е у нея, се е опитал да го вземе насила. Сборичкали са се и я е прострелял.
Мерин извръща поглед към Дерек. Дори да е чул нещо, той стои притихнал насред цялата суматоха. Изглежда вцепенен и Мерин не може да го вини. След като всичко това приключи, тя сигурно ще изпадне в същото състояние. Но сега… сега трябваше да стисне зъби още малко.
— Къде са сега? — пита тя Кастро.
— Лорна е в болницата. Опитали са се да я разпитат за Себастиан, но не им е казала нищо. Ударила си е главата, когато със Сал са се боричкали за пистолета, и това е влошило предишна травма на главата. Неориентирана е.
— Щом Лорна е в болницата, къде е Сал?
— Все още е в къщата. Позволил е на парамедиците да я изведат навън, но той отказва да излезе. Мерин… — Кастро се поколебава за миг. — Сал настоява да говори с теб и никой друг.
— Не. В никакъв случай — казва рязко Дерек. Това са първите му думи през последния час. — Няма да стане.
— Ще говоря с него. — Мерин не му обръща внимание. — Трябва да разбера къде е Себастиан и той е единственият, който знае.
Дерек я сграбчва за ръката настоятелно.
— Мерин, не. Той е опасен. Не можеш просто да влезеш…
— Няма нужда да ходи никъде. — Кастро се обръща към един от агентите на ФБР и му помахва. — Можеш да използваш един от служебните телефони.
Намират ѝ място, от което може да го види.
Сал е на горния етаж в старата си стая и гледа през прозореца. Мерин е близо до люлката, на около петнайсет метра от къщата. Седнала е на предната седалка в полицейска кола. Беше помолила да я оставят да говори насаме със Сал. Дадоха ѝ служебен телефон, за да запишат разговора. От предната седалка Мерин вижда как Сал върви напред-назад в старата си стая, опрял дулото на пистолета до челото си. Със свободната си ръка натиска копчето на телефона, за да ѝ вдигне.
— Жив ли си?
Той се заковава на място и се вглежда в нея. Лицето му се различава едва-едва в сумрака на стаята, но Мерин вижда движещия се силует. Помахва му от колата и той ѝ помахва в отговор.
— Засега — засмива се горчиво.
— Защо, Сал? — пита го тихо.
— Не трябваше да става така, Мер, заклевам се! — Гласът му трепери. — Трябваха ми пари. Планът беше да задържим Себастиан за ден-два, докато Дерек плати откупа, но ФБР и проклетите полицаи бяха плъзнали навсякъде. Трябваше да се покрия. Доведох го при майка ми, за да може да се грижи за него. Казах ѝ, че Дерек ви бие също както татко — нас, и че трябва да се погрижим Себастиан да е в безопасност. Тя ми повярва, разбира се. Решихме…
— Решихте? Множествено число? Ти и Джулиан?
— Да. Решихме да изчакаме, докато нещата се успокоят. Както и стана след около месец. Изпратихме искането за откупа на Дерек, след като те изписаха от болницата, но се забавихме и не успяхме да стигнем навреме до къщата, където трябваше да се срещнем с него. Когато Джулиан се обади на Дерек, ги чух да си крещят, а Себастиан плачеше и… Ядосах се. Съпругът ти винаги е бил такъв самодоволен мръсник… Исках да го нараня. Затова му затворих телефона и няколко минути по-късно му писах, че синът му е мъртъв.
Мерин не знае какво да каже. Лицето ѝ е обляно в сълзи. Сал пак се засмива горчиво.
— Не мога да повярвам, че той така и не ти каза. Не си бях представял, че ще го запази в тайна и няма да ти каже и думичка — нито на теб, нито на никого.
— Мислел е, че пак ще се опитам да се самоубия. — Мерин вътрешно се подготвя за следващия въпрос. Най-важния въпрос, който щеше да зададе през целия си живот. — Сал, къде е синът ми?