— Искам да знаеш, че те обичам. — Гласът му трепери. — Обичах те от мига, в който те видях…
— Сал, моля те. Къде е синът ми?
— Във винарната.
Тя си поема въздух.
— Жив ли е, или…
Пауза. Изминават пет, десет секунди, може би цяла вечност, Мерин не е сигурна. Най-накрая чува две думи, които са прошепнати толкова тихо, че не е убедена, че наистина ги е чула:
— Добре е.
Тя отваря вратата на полицейската кола и изкрещява с пълна сила: „Винарната в мазето!“, но те вече са тръгнали натам, защото са ги чули.
— Най-тъжното е, че щях да ти дам парите, Сал — казва тя в слушалката на телефона. — Каквото и да беше поискал от мен, щях да ти помогна. Нямаше дори да се замисля. Ти си най-добрият ми приятел. Единственото, което трябваше да направиш, е да ми кажеш.
Тя вдигна поглед към прозореца, където Сал е вдигнал ръка. Хрумва ѝ, че помахванията за поздрав и сбогуване изглеждат по един и същи начин.
— Обичам те, Мерин — казва той и затваря телефона.
Тя чува изстрела и вижда искрата от дулото, но може само да си представи звука, когато тялото на Сал пада на пода.
Не им позволяват да слязат във винарната, затова Мерин и Дерек чакат отвън. Секундите се нижат като минути, а минутите преливат часове. Двойните врати се отварят и първа излиза Макензи, водена от полицай. Не носи белезници. За миг лицето ѝ грейва, когато вижда Дерек, но после си спомня, че вече не са заедно, че никога не са били наистина и че никога няма да бъдат заедно. Не поглежда Мерин и ги подминава, без да обели и дума.
След още миг вратите се отварят отново. И ето следващия полицай, но този път с него излиза и синът ѝ. Двамата вървят бавно. Себастиан изглежда изплашен от светлините и бъркотията и със свободната си ръка здраво стиска огромно плюшено мече. С широко ококорени очи той се оглежда объркано наоколо, когато най-накрая вижда Мерин. Тя предпазливо вдига ръка, ужасена, че ще го изплаши. Най-много обаче я плаши това, че може би пак сънува и Себастиан ще се изпари като мъгла. Малкото му сладко, идеално, красиво, закръглено личице си е същото, каквото си го спомня, с малката разлика, че сега изглежда по-издължено, защото е пораснал. Застанал до нея, Дерек изхлипва тихо.
Милото ѝ момченце се взира несигурно в нея за няколко секунди, след което лицето му се озарява, осъзнавайки коя е. Мерин е твърде далече, за да го чуе, но може да разчете по устните му думата, която извиква.
Мамо!
Себастиан!
Тя се затичва към него, а той захвърля мечето си и се затичва към нея с разтворените си ръчички. Точно както в сънищата ѝ. Само че този път е истинско и той наистина е тук, от плът и кръв, жив и в безопасност.
Сърцето на Мерин, което ѝ беше изтръгнато преди четиристотин деветдесет и четири дни, се завръща при нея.
Четвърта част
Един месец по-късно
Всяко ново начало се ражда от края на някое друго начало.
Глава 33
Мерин влиза в „Грийн Бийн“. Опашката е дълга, но тя не е дошла, за да си купи кафе. Намества отново черната си платнена чанта на рамото и се оглежда. Чантата е на Дерек, Мерин я е извадила от багажника на колата му, защото съдържанието ѝ вече няма да му трябва. Нито пък на нея. Отнема ѝ секунда да я забележи. Не работи зад плота, бърше маса, която се намира в дъното на кафенето. Вдига поглед, когато Мерин се приближава. Розовата ѝ коса сега е изсветляла до месингово русо и я кара да изглежда бледа.
Странно как първия път, когато Мерин я видя, тя изглеждаше толкова жизнена, толкова красива, толкова заплашително млада и пълна с живот. Сега изглежда като всеки друг прекалено ангажиран студент — изтощена, стресирана и невзрачна.
Лицето на Макензи е бледо и тя отстъпва назад. Мерин вдига ръка.
— Не идвам, за да правя сцени — казва тя и по-младата жена си отдъхва. — Може ли да поговорим?
Една маса в ъгъла е свободна. Същата маса, на която Мерин седна първия ден, когато дойде тайно да наблюдава Макензи. Нима бяха изминали само пет седмици? Чувстваше се така, сякаш цял един живот е изтекъл оттогава. Сега води Себастиан на терапия, самата тя посещава психотерапевт и се опитва да създаде така нужната и жадувана от петгодишния ѝ син рутина.
Той се справя добре. Детският психолог я уверява, че децата са издръжливи, а доктор Чен споделя мнението му. Оказва се, че Лорна се е държала доста добре със сина на Мерин, предвид обстоятелствата. Първоначално Сал беше излъгал майка си, че има нужда от помощта ѝ да предпази сина на Мерин от Дерек, който бил насилник, и Лорна, разбира се, се беше съгласила. Повярва на всичко, което Сал ѝ каза. Докато… един ден не спря да му вярва.