Франсис я прегръща отново.
Мерин наблюдава как Себастиан си играе с децата на Лайла. Малкият се смее толкова силно, че оцапаните му с глазура бузки са порозовели. Тя все още се буди посред нощ, подтикната от нуждата да провери дали е в безопасност в стаята си, но доктор Чен я уверява, че с времето тревогата ще отшуми. Поне вече няма нужда от хапчета, за да заспи.
Телефонът ѝ издава кратък звук и тя го проверява. Съобщение от Дерек.
Дай знак, когато сте на път за вкъщи и ще поръчам пица. Не бързайте. Обичам ви и ми липсвате и двамата.
Не знае как да се чувства, когато ѝ говори така, затова изпраща отговор, който не я притеснява. Изпраща му сърце. Себастиан е зает да си играе, а останалите да си говорят, и Мерин сяда на един стол в ъгъла, разглеждайки телефона си. Броят съобщения и обаждания от приятели, роднини и дори клиенти, които получи през последните седмици, е изумителен.
Все още не е успяла да прочете всички.
В края на списъка със съобщения са старите ѝ есемеси със Сал. Все още не може да ги изтрие. Трудно е да свърже човека, когото си мислеше, че познава, с човека, който се оказа, че е. Беше я накарал да премине през ада, но също така беше онзи, който ѝ бе помогнал да оцелее в същия този ад. Двамата бяха най-добрия приятели близо двайсет години и допреди година и половина всичко беше чудесно. Беше изключително объркващо как едновременно може да изпитва и любов, и омраза към човек, който е мъртъв. Но двете чувства — преплетени и заплетени едно в друго, разпилени и объркващи, бяха там. Съобщенията от Сал бяха останали единственото нещо, което да напомня на Мерин, че някъде дълбоко в себе си той е таял доброта. И я е обичал.
Той никога повече няма да ѝ пише.
Тя проверява последното съобщение, което ѝ е изпратил — същото, което ѝ беше изпращал всяка сутрин в продължение на толкова много месеци.
Жива ли си?
В другия край на стаята един балон се спуква и Себастиан изписква от щастие. Сърцето на Мерин се изпълва със звука от смеха му.
По дяволите, можеш да си сигурен, че е.
Бележки на автора
Писането на романи само по себе си е труден занаят, но тази книга беше най-голямото предизвикателство, с което съм се заемала. Не съм от писателите, които имат предварително начертан план за това накъде ще поеме дадена история, ето защо често съм изненадана и изплашена от развитието на събитията, които заживяват свой собствен живот.
За мен беше мъчително и сърцераздирателно да разглеждам в дълбочина как Мерин рухва постепенно, след като изчезва малкият ѝ син. Аз също съм майка на красиво момченце и най-големият ми страх е да не го загубя някой ден. Една от най-трудните задачи за мен беше не просто да се потопя в героинята на Мерин, но и да успея да предам трудностите, през които преминава, без да ги смекчавам. Бих искала да уверя читателите си, че съм наясно, че някои от мислите и действията на героинята, описани в тази книга, са смущаващи за някои от вас. Затова апелирам, в случай че понякога си мислите за самонараняване или самоубийство, да потърсите помощ.
Не сте сами.
Благодарности
Един от най-великите дни в писателската ми кариера беше, когато Виктория Скърник избра моя роман сред морето ръкописи, които получава всекидневно. Десет години и шест публикувани книги съвместно, ние продължаваме да работим заедно. Вярвам, че всеки писател заслужава такъв невероятен агент като моя. Тя погасява всеки пожар, побеждава всеки дракон! Не мога да си представя как бих стигнала до тук без нея. Виктория, благодаря за всеки един ден, в който си до мен.
За един писател няма нищо по-ужасяващо от това да изпрати на някое издателство имейл с прикачен новия си ръкопис. Ако имаме късмет, редакторът, който го получава, ни отговаря любезно. Кейт Кала, удоволствие е да се работи с теб. Ти никога не се опитваш да промениш това, което искам да постигна. Вместо това винаги ми помагаш да достигна до дестинацията си, което прави книгите ми още по-добри. Благодаря за усилията, вложения труд, напътствията и че винаги вярваш в идеите ми.
Не ми достигат думите, за да изразя благодарността си към екипа на „Минотауър Буукс“ и „Свети Мартинс Прес“. Андрю Мартин, Кели Рагланд, Дженифър Ендърлин, Мартин Куин, Сара Мелник и Алис Файфър — вашият екип е мечта за всеки писател. Много ви благодаря за всичко, което сте направили и продължавате да правите за мен.
Огромни благодарности и на следните организации: „Международни писатели на трилъри“, „Цветнокожи писатели на криминални романи“ и „Тръпката започва“, които успяха да ми помогнат да се почувствам като част от общността. Специални благодарности на Ед Имар, който успява да ме разсмее (или поне да ме накара да завъртя очи) всеки ден. Всеки писател има нужда от най-добър приятел и съжалявам (не и наистина), но няма измъкване от мен.