Намериха общ интерес в лицето на по-възрастни мъже. Гаджето на Изи беше хирург на четиресет и три години, а Макензи се виждаше с Шон, който бе трийсет и девет годишен брокер, с когото се беше срещнала на тренировките по йога. Но за разлика от Дейвид, Шон беше женен.
— Никога не бих излязла с женен мъж — каза Изи и сбърчи идеалното си носле от недоволство. — Но няма да те съдя. Ти си знаеш най-добре.
След първата година двете се изнесоха от общежитието и наеха малък апартамент извън кампуса. Макензи все още се срещаше с Шон, който си имаше доста проблеми вкъщи, защото жена му беше заплашила, че ще го напусне и ще вземе децата със себе си. Макензи усещаше, че той губи интерес. Изи пък беше заменила хирурга с нов по-възрастен мъж, който се казваше Рик и обожаваше да пътува. Когато не беше на лекции, Рик я водеше в Мексико, Барбадос, Париж и дори на един средиземноморски круиз. Само че Изи твърдеше, че е било ужасно скучно, защото средната възраст на другите пасажери на кораба е била около единайсет милиарда години.
— Никога няма да се кача на „Холанд Америка“ — заяви тя, когато се прибра. — Всички си лягаха най-късно в девет. Какво изпуснах? Как е Шон?
— Почти съм сигурна, че скъса с мен — отговори Макензи потиснато. — Преди няколко дни на вечеря ми каза, че има нужда от пространство и да прекара време с децата си. Дори ми даде пари. Беше сякаш ми дава… обезщетение.
— Колко ти даде?
— Хиляда. — Макензи не знаеше какво трябва да изпитва по въпроса. — Извади една пачка, плати сметката и ми даде останалото.
— А ти какво му отговори?
— Благодаря.
— Момиче, на нищо ли не съм те научила? — Изи завъртя очи. — Никога не приемаш първата оферта. Това са преговори. Ако иска да се разкараш, трябва да ти плати да го направиш. Хилядарка? Мамка му. Дейвид ми даваше толкова всеки месец, просто така.
— Какво трябваше да направя?
— Трябва да погъделичкаш егото му, да го разчувстваш и да събудиш защитническата му страна. Да кажеш нещо от сорта на „О, еха, хвана ме неподготвена“. — Докато говореше, гласът ѝ се смекчи, а по лицето ѝ се изписа тъга. — „Не искам да те загубя. Връзката ни беше истинска за мен и не съм готова да те пусна да си отидеш“.
Макензи се засмя гръмко.
— Е, стига де. Няма как да му кажа всички това, без да избухна в смях.
Изи не се засмя.
— Тогава започни да се упражняваш. Раздялата ви трябваше да му струва много повече от една хилядарка. Когато скъсахме с Дейвид, той ми даде десет.
— Десет хиляди?
— Мислиш, че за тях имат значение ли? Такива пари не са нищо за хора като тях. Просто лош късмет някой уикенд, докато играят покер. — Изи въздъхна и поклати глава. — Знаеш, че не бих излязла с женен мъж, но щом ти ще го правиш, поне спечели нещо от цялата тази работа. Цените за професионални гаджета се покачват, ако мъжът си има жена. Такива мъже има какво да губят.
Макензи за първи път чуваше термина „професионално гадже“.
— Както казах, преговаряш за… — Изи се наведе към нея. — … за толкова, колкото струваш.
— И как, по дяволите, да го направя?
— Има си тънкости. — Съквартирантката ѝ се замисли. — Трябва да поискаш, без реално да им го казваш. Трябва да ги накараш те да ти предложат.
Имаше много да размишлява над думите ѝ.
— При всички случаи е твърде късно да промениш ситуацията с Шон. — Изи се отпусна обратно на стола. — Но го имай предвид следващия път. Имаш повече власт над тях, отколкото си мислиш. Само не смей да се влюбваш в тези мъже.
Докато живееха заедно, Изи продължи да я учи как трябва да се държи едно професионално гадже. Разбира се, настояваше, че понятието „професионално гадже“ не е равносилно на проститутка. Те наистина харесваха мъжете, с които излизаха, и връзките им винаги бяха ексклузивно само с тях. Самата Изи никога не излизаше с повече от един мъж. Докато бяха заедно, другите мъже не съществуваха за нея и тя се грижеше за него, както всяка една мила приятелка би направила. В спалнята даваше всичко от себе си, за да го задоволи, но очакваше същото в замяна. Не всичко се въртеше около него. Но за да я имат, гаджетата ѝ трябваше да са способни да си я позволят и финансово. Най-вече финансово. Тя имаше скъпи вкусове и изискваше пари, за да ходи на маникюр всяка седмица, да си прави мигли през седмица, прическа веднъж на месец и изкуствен тен, когато имаше нужда. Обожаваше да пътува, но само бизнес или първа класа. Очакваше подаръци и предпочиташе онези, които идват в малки сини кутийки с бели панделки. В замяна, приятелят ѝ получаваше отдадено гадже и компания, когато пътува. Нещо повече, тя го обсипваше с внимание и се стараеше да направи така, че той винаги да се забавлява.