В края на стълбите вижда огромна черно-бяла снимка от сватбения ден на Дерек и Мерин на плажа. Тя е облечена с някаква бохемско шикозна булчинска рокля, а той носи светли панталони с разкопчана бяла риза с навити ръкави. Двамата се смеят и се държат за ръце, с коси, развени от вятъра. На тази снимка Мерин е по-ниска от Макензи и невероятно красива.
Тя продължава похода си през втория етаж внимателно, подминавайки стаята, която предполага, че е на Себастиан. Вратата има малък стикер и когато се вглежда в него, вижда още един от героите от „Пес патрул“. Всяка друга стая на етажа е отворена, освен тази.
Макензи няма да я отвори.
Така или иначе я интересува само главната спалня, а тя е с двукрила врата и се намира в дъното на коридора. Вместо масивно дърво, подът е покрит с мек килим, който няма нищо общо с евтиния в собствения ѝ апартамент. Този килим е плътен и сплетен по начин, който не показва следи от прахосмукачка или стъпки. Самата спалня вероятно е голяма, колкото целия ѝ апартамент.
Огромно легло кралски размер заема другия край на стаята с подходящи нощни шкафчета от двете страни. Върху едното има купчина книги, повечето от които са романи, но има някои за самопомощ. Другото е празно, с изключение на едно зарядно, което виси от ръба. Макензи лесно може да познае от коя страна на леглото спи Дерек. Не е от четящите.
Тя влиза в прилежащата към спалнята баня, която мирише на лавандула и изглежда, сякаш извадена от списание за интериорен дизайн. Плочките са подредени в изкусна плетеница в стил рибена кост. Душът е от стъкло и достатъчно голям, за да побере двама души. Тоалетката е най-широката, която някога е виждала, а до прозорците върху златни крачета е поставена луксозна вана, толкова дълбока, че трябва да използваш малката табуретка до нея. Тоалетната, разбира се, е отделена в собствено помещение и Макензи се насочва бързо към нея, за да се облекчи.
Гардеробното помещение я оставя безмълвна. Едната част, напълно очаквано, е пълна с костюмите на Дерек. Но тази на Мерин… тази жена има толкова много неща! Рокли, палта, костюми, панталони, блузи — и всички са подредени по цвят. В средата на стаята има остров от шкафове, пълни с чорапи, бельо, дрехи за фитнес и дънки, а стената в дъното е цялата запазена за чанти и обувки.
А пък Макензи се беше притеснила, че Дерек ѝ е купил чанта „Долче & Габана“ в Ню Йорк — единствената дизайнерска чанта, която притежава.
Жена му има само дизайнерски чанти — „Гучи“, „Ферагамо“, „Шанел“ и „Вюитон“. И една от „по-евтините“ — „Тори Бърч“, която очевидно носеше често.
Макензи изважда телефона си, неспособна да устои на нуждата да си направи селфи в най-впечатляващата гардеробна, която някога е виждала. Прави си няколко снимки под различни ъгли, питайки се какво би се случило, ако случайно се появят в Инстаграм. Дали някой от двамата би разбрал? Гардеробът на Мерин е точно като тези, които показват в „Къщи за милиони“ по „Браво ТВ“. Това лято двамата с Тайлър бяха като пристрастени към предаването.
— Защо, по дяволите, го гледаме това? — беше попитала тя съквартиранта си, тъпчейки се с пуканки, докато една възрастна двойка твърдеше, че апартаментът им от двеста квадрата в Манхатън е малко тесничък за тях и болонката им. — Кара ме да се чувствам зле.
— Защото е вдъхновяващо — отговори Тайлър и беше прав. — Гледаме го, защото ни се иска да бяхме на мястото на тези хора.
Чифт високи обувки с червени подметки привлича погледа на Макензи. „Кристиан Лубутен“. Истинско произведение на изкуството с панделка от кристали на върха и десет сантиметрови токове. Трийсет и осми номер. Макензи носи трийсет и осем и половина. Почти същия размер. Тя си събува чорапите и обува обувките. Малко ѝ стягат, но тя прави нова снимка с тях. Връща ги на предишното им място, но решава, че ще изглеждат още по-великолепно пред колекцията от чанти. Аранжира ги с усет и прави още няколко снимки. Защо? Защото е вдъхновяващо.
Тихо се връща в спалнята, краката ѝ потъват в мекия килим. Представя си едни по-добри и щастливи времена. Мерин е легнала и Дерек се присъединява към нея, след като са сложили детето да спи и най-накрая са намерили време за себе си. Мерин е облякла пижама или тениската на Дерек от колежа. Той е само по стари баскетболни шорти, вероятно току-що излязъл от банята след тежък работен ден. Може би правят любов. Може би тихо и безгрижно си разказват какво им се е случило през деня, докато един от двамата не заспи. Дерек вероятно щеше да заспи веднага. Мерин щеше да се забави, защото жените са устроени така, и щеше за минута да прехвърли в съзнанието си стоте различни неща, случили се през деня, и другите двеста, които ще се случат утре.