Океанът ме отнесе.
На сутринта двама безизразни пазачи отрязаха връзките на китките и глезените ми. Още не можех да вървя. Краката ми поддадоха като на марионетка без конци. Твърде дълго бях стоял в една поза. Пазачите ме хванаха под мишниците и ме завлачиха по познатия коридор. Баркодовете на вратите се бяха свили от соления въздух.
Хрумна ми нещо.
— Анджи! Дарил! — започнах да крещя. Пазачите ме помъкнаха по-бързо, защото явно не знаеха какво друго да направят. — Хора, аз съм. Маркъс! Дръжте се!
Някой се разрева зад едната врата. Друг завика нещо на арабски. След това настана какофония.
Заведоха ме в нова стая. Явно беше някогашна баня, защото душовете още стърчаха от стените.
— Здравей, Мики — каза жената и сбърчи нос. — Явно си имал тежка сутрин.
— Напиках се — отвърнах весело. — Пробвай и ти някой път.
— Може би трябва да те изкъпем. — Тя кимна. Пазачите ме сложиха на друга носилка, на която имаше ограничителни каиши. Беше мокра и студена. Преди да се усетя, закопчаха ръцете, бедрата и глезените ми. След това още три каишки. Освободиха някакъв механизъм и се озовах с главата надолу.
— Да започнем с нещо простичко — каза тя. Извих глава, за да я видя. На бюрото имаше ексбокс и скъп плосък телевизор. — Искам да ми кажеш паролата и потребителското име за пощата ти на сървъра на Пиратската партия.
Затворих очи и оставих океана да ме отнесе.
— Знаеш ли какво е водно легло, Мики? — пробуди ме гласът й. — Връзваме те така и започваме да изливаме вода върху главата ти. Не можеш да потиснеш преглъщането. Наричат го симулирана екзекуция и доколкото съм виждала, определението е точно. Не можеш да се отърсиш от усещането, че умираш.
Отново опитах да се измъкна. Бях чувал за водното легло. Съвсем истинско мъчение. И това беше само началото.
Не можах. Океанът не ме понесе. Гърдите ми бяха стегнати, а клепачите ми трептяха. Усещах засъхналата урина по краката си и потта по главата. Кожата ме сърбеше.
Жената се появи над мен.
— Да започнем с потребителското име.
Затворих очи.
— Дайте му да си пийне.
Чух как другите се размърдаха. Поех си дъх и го задържах.
Водата започна да се стича бавно по брадичката и устните ми, в обърнатите ми нагоре ноздри. Влезе в гърлото ми и започна да ме задушава, но нямаше да се изкашлям и да я поема в дробовете си. Задържах дъх и стиснах очи още по-силно.
Навън настана някаква суматоха, чуха се викове. Спряха да ме поливат.
Жената прошепна нещо на някого и отново се обърна към мен.
— Само името, Маркъс. Простичко искане. Какво бих могла да направя само с него?
Този път беше цяла кофа наведнъж. Потокът не искаше да спре. Не издържах. Поех си дъх, глътнах вода, закашлях се и глътнах още. Знаех, че няма да ме убият, но не можех да убедя тялото си в това. С всяка фибра усещах, че ще умра. Дори не можех да извикам заради шуртящата вода.
Не спирах да кашлям. Под този ъгъл обаче струйките продължаваха да влизат в носа ми.
От кашляне ме заболяха ребрата и бедрата. Умът не можеше да контролира тялото.
Най-накрая се поуспокоих и видях какво става наоколо. Хора крещяха и се чуваше шум от боричкане. Отворих очи и примигнах. Извих врат и се закашлях отново.
В стаята имаше много хора. Повечето бяха с бронежилетки и шлемове. Те крещяха на надзирателите, които им отвръщаха с викове, а вратните им вени бяха изпъкнали от напрежение.
— Стойте! — извика един от бронираните. — Горе ръцете! Арестувани сте!
Късо подстриганата жена говореше по телефона, но един от новодошлите го изби бързо от ръката й. Всички млъкнаха и проследиха полета на апарата, който се пръсна на парчета на пода.
Скоро още бронирани нахлуха в стаята и арестуваха моите мъчители. Почти успях да се усмихна, когато сграбчиха жената и й сложиха пластмасови белезници.
Появи се мъж с камера и силен прожектор. Обиколи стаята два пъти и спря пред мен. Усетих, че заставам мирно, сякаш позирам за портрет.
Беше абсурдно.
— Бихте ли ме свалили? — успях да продумам със съвсем малко кашляне.
Двама бронирани, мъж и жена, се приближиха и започнаха да разхлабват каишките. Вдигнаха визьорите на шлемовете си и ми се усмихнаха. Имаха червени кръстове на раменете.
Под кръстовете имаше друг знак: КМП. Калифорнийски моторизиран патрул. Бяха щатски полицаи.