Един на милион има СуперСПИН. За един на всеки сто души тестът ще отчете „фалшив позитив“ — че е болен, въпреки че не е. Това означава 99% точност. Един процент ще е грешка.
Колко е един процент от един милион?
1 000 000/100 = 10 000
Един на милион има СуперСПИН. Ако тествате милион случайни хора, вероятно ще откриете само един случай. Но тестът ще открие 10 000 заразени.
Вашият 99% точен тест ще докара 99,99% неточност.
Това е парадоксът на фалшивия позитив. Когато търсите нещо наистина рядко, точността на теста трябва да отговаря на търсените параметри. Ако искате да посочите един пиксел на екрана, може да го направите с остър молив, но ако искате да посочите един атом, ще ви трябва нещо със съответната големина.
Да видим как този парадокс се отнася към тероризма.
Терористите са рядкост. В двайсетмилионен град като Ню Йорк има вероятно един или двама терористи. Да речем десет. 10/20 000 = 0,00005. Една двайсетхилядна от процента.
Това е доста рядко. Сега да приемем, че имате софтуер, който може да пресее всички банкови сметки, записи от обществения транспорт, телефонни разговори и да хваща терористи в 99% от времето.
Сред двайсет милиона жители 99% точен тест ще ви даде двеста хиляди заподозрени. Само десет от тях ще са терористи. За да ги хванете, ще трябва да разследвате и тормозите двеста хиляди невинни.
А сега познайте? Тестовете за тероризъм не са дори близо до 99% точност. Най-много 60%, а по-вероятно дори около 40%.
Всичко това означава, че Службата за вътрешна сигурност се беше прецакала здраво. Опитваха се да засекат нещо много рядко срещано — терорист — с неточна система.
Нима още се чудите как успяхме да създадем такава бъркотия?
Излязох от предната врата на дома си и си подсвирквах. Беше вторник сутринта, една седмица след началото на операция „Фалшив позитив“. Слушах някаква нова музика, която си бях смъкнал от Екснет вечерта. Много хора изпращаха дигитални подаръчета на Мики от благодарност, че им е дал надежда.
Завих по 23-а улица и внимателно слязох по тесните каменни стъпала на хълма. Пътьом срещнах Кучкаря. Не му знам истинското име, но се разминаваме почти всеки ден по тези стълби, докато той води трите си пъхтящи кучета към парка. Разминаването по стълбището с тях е невъзможно и аз винаги се омотавам в каишките им и нагазвам в нечия предна градина или пък се залепям за бронята на някоя паркирана кола.
Кучкарят е важна клечка, защото има лъскав часовник и винаги ходи със скъпи костюми. Предполагам, че работи във финансовия квартал.
Днес, докато се разминавахме, задействах клонера, който се намираше в джоба на коженото ми яке. Машинката изсмука номерата на кредитните карти, ключовете за колата, данните от паспорта и серийните номера на стотачките в портмонето му.
Междувременно ги заменяше с номера, които бях източил от други хора. Беше като смяна на номерата на кола, но ставаше мигновено. Усмихнах му се извинително и продължих по стълбите. Задържах се покрай три коли, за да сменя данните от „ФасТрак“ със събрани от предната вечер.
Сигурно мислите, че съм бил твърде агресивен, но моето не е нищо в сравнение с останалите екснетъри. Две момичета от Химическия факултет на Бъркли бяха открили как да направят безопасна субстанция от кухненски продукти, която да задейства датчиците за експлозив. Изкарваха си доста весело, пръскайки куфарчетата на професорите с нея. При всеки опит да влязат на територията на кампуса, преподавателите биваха поваляни на земята и задържани от новите служители по сигурността, които се бяха навъдили навсякъде.
Други имаха идея да наръсят пликове с нещо, което да даде положителна проба за антракс, но останалите ги смятаха за откачени. За щастие явно не успяха да стигнат до такова откритие.
Минах покрай главната болница на Сан Франциско и със задоволство забелязах големите опашки. Имаше множество екснетъри, работещи като стажанти там или пък в кафетерията, които се грижеха за оплитане на информацията от значките. Четох, че проверките отнемат по един час от работния ден и профсъюзите заплашват да се намесят, ако болницата не предприеме нещо.
Малко по-нататък имаше още по-голяма опашка за влака. Полицаите я обхождаха и извикваха хора за разпит и претърсване. Продължаваха да ги съдят за това, но явно не им пречеше.