Походката всъщност е начинът, по който ходите. Хората са доста добри в разпознаването му. Пробвайте другия път, когато отидете на екскурзия. Загледайте се в светлината от фенерчето на някой приятел, който се приближава. Има шанс да го познаете само по движението на светлината, характерното клатене на фенерчето издава на маймунските ни мозъци, че приближава човек.
Опознавателният софтуер снима движението, опитва се да изолира силуета ви и да ви разпознае сред базата данни. Това е биометричен идентификатор, като отпечатъците и сканирането на ретината, само че има доста повече съвпадения. Биометрично съвпадение е когато данните съвпадат с повече от един човек. Например пръстовите отпечатъци са уникални, но походката ти съвпада с множество други.
Не напълно, разбира се. Твоята походка, сантиметър по сантиметър си е уникална. Проблемът е, че тя се променя непрекъснато в зависимост от умората, настилката на пода, от смяната на обувките или от това дали си навехнал глезена си на баскетбол. Системата ти прави профил и търси хора, които ходят приблизително по този начин.
Такива има много. Освен това е съвсем лесно да не ходиш като себе си. Просто трябва да махнеш едната си обувка. Разбира се, ако го правиш постоянно, камерите ще създадат профил и рано или късно пак ще те познаят. Затова аз предпочитам да вкарвам повече вариативност в атаките над системата. Слагам си по няколко камъчета във всяка обувка. Евтино и ефективно. Няма да направите две еднакви крачки. Освен това получавате рефлексологичен масаж. (Шегувам се. Рефлексологията е научно полезна, колкото и разпознаването на походката.)
Системата се задействаше всеки път, когато някой неразпознат се появи на територията на училището.
Това, разбира се, не работеше.
Алармата се включваше през десет минути: когато мине пощаджията; когато дойде някой родител; когато от поддръжката дойдат да оправят баскетболното игрище; когато някой ученик си купи нови обувки.
Затова системата сега просто следи кой къде се намира. Ако някой опита да излезе по време на час, се проверява дали походката му съвпада с тази на ученик от гимназията и пиу-пиу, зазвучава аларма!
Гимназия „Чавес“ има пътечки, настлани с чакъл. Винаги си държа две-три шепи камъчета в раницата. Мълчаливо подадох на Даръл десетина по-остри и двамата заредихме обувките си.
Часът щеше да свърши и осъзнах, че не съм проверил сайта на „Хараджуку Фън Меднес“ за новите указания! Бях се съсредоточил над бягството и още не знаех накъде всъщност ще бягаме.
Обърнах се към училищния лаптоп. Машината имаше инсталиран браузър. Орязана шпионска версия на „Интернет Експлорър“ — бъгливото лайно на „Майкрософт“, което никой под 40 години не използва доброволно.
Имах „Файърфокс“ на USB-то на часовника ми, но това не беше достатъчно. Училищните лаптопи бяха с „Уиндоус Виста фор Скулс“, антична операционна система, която създаваше илюзия на администрацията, че контролира достъпа на учениците до програмите.
Но самата „Виста фор Скулс“ е най-лошият си враг. Има множество програми, които не ви дава да изключите — кийлогове, цензура и други. Тези програми вървят в специален режим и са невидими. Не може да ги спрете, защото не ги виждате.
Всяка програма, която започва със $SYS$, е скрита за операционната система. Не се показва при преглеждане на текущите процеси. Затова съм кръстил моя браузър $SYS$Firefox и когато го стартирам, той остава скрит зад „Уиндоус“ и за шпионските програми в мрежата.
След като разполагам с независим браузър, имам нужда и от независима мрежа. Училищната отчита всичко, влизащо и излизащо от системата, което е лоша новина, ако се опитваш да отвориш „Хараджуку Фън Меднес“ за малко извънкласни забавления.
Отговорът е в нещо, наречено ЛУР — Луков Рутер. Луковият рутер е интернет сайт, който приема заявки за отваряне на уебстраници и ги предава на поредица от други лукови рутери, докато един от тях не отвори страницата и не я върне през слоевете на лука обратно до теб. Трафикът през луковите рутери е кодиран и училището не може да види какво искаш да отвориш, а отделните слоеве не знаят за кого работят. Има милиони разклонения. Програмата е разработена от Военноморското разузнаване, за да помогне на агентите в страни като Сирия и Китай да заобикалят цензурата. Това значи, че е напълно пригодна за ограниченията на средностатистическа американска гимназия.
Тази схема работи, защото училището има определен списък от забранени сайтове, но адресите на рутерите се променят непрекъснато и няма как да бъдат следени постоянно. Така с помощта на „Файърфокс“ станах невидим за Образователния борд и можех спокойно да проверя какво се случва в „Хараджуку Фън Меднес“.