Не довърших сандвича си. Оставих чинията в миялнята и тръгнах към училище. Исках да се махна от вкъщи.
Екснетърите не бяха щастливи от засиленото полицейско наблюдение, но нямаше да се предадат. Някой се обади в предаване по KQED и каза, че полицаите си губят времето и ние можем да прецакаме системата по-бързо, отколкото те ще я оправят. Записът беше най-смъкваното нещо в Екснет онази вечер.
„Тук е «Калифорния Лайв» и говорим с анонимен слушател, който се обажда от уличен телефон в Сан Франциско. Той има информация за забавянията в града през миналата седмица. Слушаме ви, в ефир сте.“
„Ей, това е само началото. Чаткате ли? В смисъл, че тепърва започваме. Нека наемат милиард свини и да сложат блокади на всеки ъгъл. Пак ще ги заглушим! И к’ви са тия простотии за тероризъм? Ние не сме терористи! Спрете се, наистина! Ние скапваме системата, защото мразим СВС и обичаме града си. Терористи? Дори не знам как се пише «джихад». Айде, останете си със здраве.“
Звучеше като идиот. Звучеше като хлапе, неприлично гордо със себе си. Защото си беше хлапе, неприлично гордо със себе си.
Екснет направо пламна. Много хора смятаха, че е идиот, а според други беше герой. Притеснявах се, че може би уличният телефон, от който се е обадил, се наблюдава от камера. Или пък има четец на чипове, който ще засече транзитната му карта. Надявах се, че има акъл и е изтрил отпечатъците си от монетата, бил е с качулка и е оставил всички електронни чипове у тях. Само че ме съмняваше. Чудех се дали в скоро време ще почукат на вратата му.
Разбирах, че става нещо, защото получавах милиони писма от хора, които искаха да се похвалят на Мики за последните си приключения. Тъкмо четях за онзи, дето не знае как се пише „джихад“, когато пощенската кутия се побърка. Всеки ми пращаше съобщение или линк към някой от многобройните анонимни блогове, които се използваха и от китайските демократи.
За малко.
Днес заглушавахме по Ембаркадеро, сменяйки ключове на коли и данни от „ФасТрак“, разхвърляйки малко фалшив барут. Навсякъде имаше ченгета, но ние сме по-умни. Правим го всяка вечер и още не са се усетили.
Тази нощ ни хванаха. Бяхме небрежни и ни спипаха. Едно от ченгетата под прикритие хвана авера ми, а чрез него и нас. Наблюдавали са тълпата доста време и имаха един от онези камиони. Хванаха четирима от нас, но изтърваха останалите.
Камионът беше претъпкан като консерва със сардини. Имаше всякакви хора, млади, стари, бели, черни, богати, бедни. Две ченгета задаваха въпроси, а тези под прикритие влачеха нови арестанти. Повечето хора гледаха да минат през разпита и ни избутваха все назад. Седяхме с часове. Беше горещо и продължаваха да пълнят камиона.
Към осем вечерта се смениха и новите ченгета се сдърпаха със старите. Какви ги вършели. Караха се доста и после старите си тръгнаха, а новата двойка си шепна известно време.
След това едното ченге стана и започна да вика: „ВСИЧКИ СЕ ПРИБИРАЙТЕ, ЗА БОГА. ИМАМЕ ПО-СЕРИОЗНА РАБОТА ОТ ТОВА ДА ВИ ТОРМОЗИМ С ПОВЕЧЕ ВЪПРОСИ. АКО СТЕ НАПРАВИЛИ НЕЩО НЕРЕДНО, НЕ ГО ПРАВЕТЕ ПОВЕЧЕ И НЕКА ВИ Е ЗА УРОК.“
Костюмарите се ядосаха и стана забавно. Допреди минути се притесняваха от задържането, а сега бяха гневни, че ги пускат. Все едно и полицаите не знаят какво правят!
Разделихме се и се прибрахме, за да напишем това. Навсякъде има ченгета под прикритие. Ако заглушавате, бъдете нащрек и бягайте при първа опасност. Ако ви хванат, изчакайте. Толкова са заети, че може да ви пуснат.
Ние им създадохме много работа! Всички хора бяха в камиона заради нашето заглушаване. Продължавайте да заглушавате!
Доповръща ми се. Тези четири хлапета можеше да загазят сериозно заради нещо, започнато от мен.
Заради нещо, което им бях казал да направят. Не бях по-добър от терористите.
СВС получи исканото увеличение на бюджета. Президентът се появи по телевизията с губернатора и каза, че няма прекалено висока цена за сигурността. На другия ден ни пуснаха записа в училище. Татко се радваше. Той мразеше президента още от деня на избирането му. Според него бил по-лош и от предишния, който пък съвсем за нищо не ставал. Сега обаче смяташе, че е динамичен и решителен.
— Трябва да простиш на баща си — каза мама една вечер, когато се прибрах от училище. Тя работи от вкъщи, доколкото може. Специалист е по преселванията и помага на британски граждани да се установят в Сан Франциско. Плащат й да отговаря на писма от заблудени британци, които се чудят колко откачени са американците. Тя им обяснява всичко подробно, но смята, че в последно време е по-добре да го прави от вкъщи, където не й се налага да се изправя пред истински американци.