Нямам илюзии за Великобритания. Американците са готови да захвърлят конституцията си всеки път, когато някой джихадист ги заплаши, но както научих от проекта си по социални науки в девети клас, британците дори нямат конституция. Имат закони, от които ще ви настръхнат космите по пръстите на краката. Могат да те вкарат за една година в затвора, ако са сигурни, че си терорист, дори и да нямат достатъчно доказателства. Добре де, колко сигурни може да са, след като нямат достатъчно доказателства? Как са станали сигурни. Да не би да са сънували, че си терорист?
А по отношение на наблюдението, американците изглеждат като пълни аматьори. Средният жител на Лондон бива сниман петстотин пъти на ден, само докато върви по улицата. Всеки номер на кола се снима на всяко кръстовище. Всички, от банките до обществения транспорт, те следят с интерес и са готови да те издадат, ако си леко подозрителен.
Но мама не вижда нещата така. Тя е напуснала Англия като ученичка и тук не се чувства у дома си. Нищо, че се омъжила за момче от Петалума и синът й е отраснал тук. За нея това е земята на варварите, а Англия винаги ще бъде неин дом.
— Мамо, той греши. Ти би трябвало да разбираш. Всичко, което прави тази страна велика, отива в кенефа, а той е съгласен. Виждаш, че не са заловили никакви терористи? Според татко така ще бъдем в безопасност, но трябва да знае, че повечето от нас не се чувстват така. Напротив, по-скоро се чувстват застрашени.
— Знам, Маркъс. Повярвай ми. И на мен не ми харесва това, което става в тази страна. Но баща ти… — тя направи пауза. — Когато ти не си дойде след атаките, баща ти реши…
Тя стана и си направи чай, както всеки път, когато й беше неудобно или бе объркана.
— Маркъс, мислехме, че си мъртъв. Разбираш ли? Оплаквахме те няколко дни. Представяхме си, че си разкъсан на парчета на дъното на океана. Мъртъв, защото някое копеле е решило да убие стотици непознати, за да отправи послание.
Почнах да вдявам. Разбирах, че са се притеснили ужасно. Много хора бяха загинали от бомбите. Жертвите бяха над четири хиляди. Практически всеки познаваше човек, който не се бе прибрал вкъщи него ден. От моето училище имаше двама изчезнали.
— Баща ти беше готов да убие някого. Когото и да е. Беше откачил. Никога не си го виждал такъв. Нито пък аз. Беше побеснял. Стоеше на масата и псуваше ли псуваше. Грозни думи, каквито не съм го чувала да произнася. На третия ден някой звънна и баща ти реши, че си ти. Оказа се грешка и той хвърли телефона на пода и го строши. — Бях се зачудил защо имаме нов телефон в кухнята. — Нещо се пречупи в баща ти. Той те обича. И двамата те обичаме. Ти си най-важното нещо в живота ни. Не мисля, че можеш да го разбереш. Помниш ли, когато беше на десет и се наложи да замина за Лондон за дълго време? Помниш ли?
Кимнах мълчаливо.
— Тогава бяхме пред развод, Маркъс. Вече няма значение защо. Беше просто лош период. Подобни неща се случват на хората, които престават да си обръщат внимание след време. Той дойде и ме убеди да се върна заради теб. Не можехме да понесем мисълта да ти причиним това. Влюбихме се отново заради теб. Ти си причината да сме още заедно.
Почувствах буца в гърлото си. Не знаех тези неща, никой не ми ги беше казвал.
— Баща ти е в труден период. Не е на себе си. Ще му трябва известно време да се оправи и да стане пак мъжът, когото обичам. Трябва да проявим разбиране.
Тя ме прегърна и забелязах колко тънки са станали ръцете й и как е увиснала кожата на врата й. Винаги виждах майка си като млада, бледа и весела, гледаща опърничаво през очилата с метални рамки. Сега изглеждаше остаряла. Аз й бях причинил това. Терористите също. Както и Службата за вътрешна сигурност. По някакъв странен начин ние бяхме от едната страна, а родителите ми и всички страдащи заради нас хора от другата.
Не можах да заспя тази нощ. Думите на мама се въртяха в главата ми. Татко беше напрегнат и мълчалив на вечеря. Почти не говорихме, защото не бях сигурен дали няма да кажа нещо нередно, а той беше потиснат от последните новини. „Ал Каида“ бяха виновни за бомбите. Шест групировки бяха поели отговорност, но само видеото на „Ал Каида“ съдържаше информация, която СВС не беше разкрила на медиите.