Преглеждахме доклада за грешките и се готвехме да изкараме новата версия. Беше автоматичен ъпдейт, така че потребителите не трябваше да правят нищо. Просто веднъж на седмица-две се събуждаха с по-добра програма. Беше ми странно, като знаех, че кодът от тази вечер ще се ползва от стотици хора утре.
— Какво да правим ли? Не знам, човече. Явно ще трябва да се примирим.
Замислих се за дните на „Хараджуку Фън Меднес“. В играта имаше много социални предизвикателства, включващи големи групи хора.
— Добре, прав си. Но нека се опитаме да запазим секретност. Кажи им, че могат да доведат максимум един човек, но трябва да го познават лично поне от пет години.
Хулу вдигна поглед от екрана.
— Ей, това ще свърши работа. Определено. Ако кажеш да не водя никого, ще си река: „Тоя за какъв се мисли?“ Но ако го представиш по този начин, звучи като филм за 007.
Открих един бъг. Допихме кафето. Прибрах се вкъщи и поиграх на „Денонощно плячкосване“, като се опитах да не мисля за прекалено любопитните пирати. След това заспах като бебе.
Баните Сутро са фалшивите римски руини на Сан Франциско. Когато ги отворили през 1896-а били най-голямата закрита баня в света. Огромен викториански стъклен солариум с множество басейни, вани и дори подобие на водна пързалка. През петдесетте банята започнала да запада и през 1966-а собствениците я запалили заради застраховката. Сега е останал само каменен лабиринт в скалите на Оушън Бийч. Страшно прилича на мистериозни римски руини. До тях има пещери с отвори към морето. При висок прилив вълните наводняват пещерите и стигат до руините. Даже имаше няколко удавени туристи.
Оушън Бийч е отвъд парка „Голдън Гейт“. Скалист бряг със скъпарски къщи и малки плажчета, пълни с медузи и смели (ненормални) сърфисти. В плитчините има гигантска бяла скала. Наричат я Тюленовата скала. Там са се събирали морските лъвове и са срали — оттам и цвета на скалата, — преди да ги преместят на по-туристическа локация като Фишърманс Уарф.
След залез-слънце там няма никого. Става студено и солените пръски могат да те намокрят до кости. Скалите са остри, има счупени стъкла и по някоя наркоманска игла.
Страхотно място за купон.
Аз намерих брезент и химически нагревателни ръкавици. Хулу се погрижи за бирата. Брат му, Хавиер, имаше приятел, който развиваше истински бизнес с осигуряване на алкохол на малолетни. Вадиш парите и той се появява на закътано място с охладители и колкото бира желаеш. Похарчих част от парите от програмирането и човекът се появи в уреченото време: в осем, един час след залез-слънце. Разтовари шест стиропорени охладителя от пикапа си. Беше се сетил да вземе дори един празен за амбалажа.
— Внимавайте, хлапета — каза той и наклони каубойската си шапка. Беше дебел самоанец с голяма усмивка. Под елечето му се виждаше коремът и косматите подмишници. Извадих двайсетачка от пачката си и му я подадох. Човекът работеше със 150 процента надценка. Нелош бизнес.
Той погледна пачката ми.
— Мога да ти ги взема. Все пак съм престъпник.
Прибрах парите и го погледнах в очите. Беше тъпо, че му ги показах, но има моменти, в които трябва да устояваш позицията си.
— Ебавам се — каза той накрая. — Но внимавай с тези пари. Не ги развявай насам-натам.
— Благодаря, но Вътрешна сигурност ме пази.
Усмивката му стана още по-широка.
— Ха! Те дори не са истински ченгета. Тия кълвачи не разбират нищо.
Погледнах към пикапа. На предното стъкло имаше прилежно изложен „ФасТрак“. Зачудих се кога ли ще го спипат.
— Мацки ли сте поканили? Затова ли ви трябва бирата?
Усмихнах се и му махнах за сбогом. Той схвана намека и се качи в колата. Усмивката така и не слезе от лицето му.
Хулу ми помогна да примъкнем сандъците. Светехме си с челници и оставихме по един във всеки охладител, за да се вижда, като си взимаш бира.
Нощта беше безлунна, а далечното улично осветление почти не достигаше до нас. Знаех, че се виждаме ярко през инфрачервен мерник, но нямаше начин да събера толкова хора незабелязано. Надявах се ченгетата да решат, че купонът е безобиден, и да не ни обърнат внимание.
Принципно не пия много. Откакто станах на четиринайсет по купоните ни винаги има бира и трева, но аз мразя да пуша. (Макар че не отказвам кексче с трева от време на време.) Екстазито иска твърде много време. Трябва да отделиш цял уикенд, за да се надрусаш и после да се освестиш. Бирата става, но не е моето питие. Предпочитам големи коктейли, от ония с по шест слоя, които горят, и то предимно заради шоуто.