Покатерих се на една руина.
— Здравейте! — Някои от близкостоящите ми обърнаха внимание, но по-далечните продължаваха да си говорят. Вдигнах ръце като футболен съдия, но беше твърде тъмно, за да ме видят. Накрая се сетих да осветя всеки с челника си. Постепенно тълпата утихна.
Приветствах ги и благодарих, че са дошли. След това ги помолих да се приближат, за да им обясня за какво става дума. Виждах, че са заинтригувани от секретността и леко замаяни от бирата.
— И така. Всички ползвате Екснет. Не е съвпадение, че тази мрежа се появи, след като СВС завладя града. Тя е създадена от организация, бореща се за правото на лична свобода. Предназначението на мрежата беше да ни пази от хрътките на СВС. — С Хулу се бяхме разбрали. Нямаше да признаем, че Екснет е наше дело. Беше твърде рисковано. Вместо това се представяхме за лейтенанти в „армията“ на Мики, натоварени с организирането на местна съпротива.
— Екснет не е чиста — продължих аз. — Може да се ползва от противника. Знаем, че има шпиони на СВС, които го правят. Използват социални методи, за да ни накарат да се разкрием и да ни заловят. Ако искаме Екснет да успее, трябва да измислим как да им попречим да ни шпионират. Трябва ни мрежа в мрежата.
Направих пауза, за да осмислят думите ми. Хулу беше предположил, че няма да реагират леко, като научат, че са включени в революционна организация.
— Няма да ви карам да правите нещо активно. Не е нужно да ходите да заглушавате. Тук сте, защото знаем, че сте печени, и ви вярваме. От вас тази вечер искам вашето доверие. Някой сигурно са запознати с мрежата на доверие и партитата за обмяна на ключове. За останалите ще обясня набързо.
Направих го.
— Искам от вас да поговорите с хората тук и да решите доколко им имате вяра. Ще ви помогнем да си генерирате ключове и да ги обмените.
Това беше сложната част. Нямаше как да накараме хората да си носят лаптопи, а трябваше да направим нещо сложно, което не ставаше с лист и химикалка.
Взех лаптопа, който с Хулу бяхме сглобили предната вечер.
— Вярвам на тази машина. Всеки компонент в нея е поставен от моите ръце. Има чисто нова версия на „ПараноидЛинукс“ и се зарежда от диск. Това може би е най-сигурният компютър на света.
— Има генератор за ключове. Въвеждате някаква безсмислена комбинация и от нея програмата ще създаде личен и обществен ключ. Може да снимате личния ключ с телефона си, след което го изтривате с произволен клавиш. Няма да се запази на диска. После програмата ще покаже обществения ви ключ. Викате всеки от хората, на които вярвате, и заставате до екрана, за да ви снимат и да знаят кой ключ на кого е.
Като се приберете, трябва да конвертирате снимките в ключове. Доста работа е, но се прави само един път. Трябва да внимавате, като ги изписвате, ако сгрешите и един символ, всичко се прецаква. За щастие има начин да разберете дали сте го направили както трябва. Под ключа има по-къс номер, наречен „отпечатък“. След като наберете ключа, може да генерирате отпечатък. Ако двата отпечатъка съвпадат, значи всичко е наред.
Всички се пулеха насреща ми. Вярно, че ги карах да правят нещо странно, но все пак.
11.
Хулу се изправи.
— Тук започва всичко, хора. Така ще разберем на чия страна сте. Може да не искате да излезете на улицата и да ви арестуват за убежденията ви. Но ако имате убеждения, това ще ни го покаже. Мрежата на доверие ще покаже кой е вътре и кой вън. Ако искаме да си върнем свободната страна, трябва да го направим. Трябва ни нещо подобно.
Някой в публиката — Анджи — вдигна ръка с бирена бутилка.
— Може да съм глупава, но не разбирам за какво е всичко това.
С Хулу се спогледахме. Като го организирахме, ни се струваше направо очевидно.
— Екснет не е само начин да играеш безплатни игри. Това е последната свободна комуникационна мрежа в Америка. Последният начин да общувате, без СВС да ви следи. За да стане това, трябва да сме сигурни, че човекът насреща не е шпионин. Трябва да знаем, че хората, с които говорим, действително сте вие. Затова сте тук. Защото ви вярваме. Истински. Вярваме ви с цената на живота си.