Щом приключиха, Хулу отиде да си генерира ключ и като се върна, се усмихваше глуповато. Вече не му се сърдех. Правеше каквото трябва. Знаех, че каквото и да казва, винаги ще се притече на помощ. Двамата бяхме преминали през затвора на СВС. Ван също. Каквото и да станеше, бяхме свързани завинаги.
Направих своя ключ и тръгнах да обикалям тълпата. След това се покатерих на руината, от която бях говорил, и отново привлякох вниманието им.
— Мнозина от вас са забелязали, че в процедурата има един сериозен пропуск. Ами ако на този лаптоп не може да се вярва? Ами ако записва нашите инструкции? Ами ако ни шпионира. Ами ако на мен и Хосе-Луис не може да се вярва?
Още одобрителни подсмихвания. По-топли, под влияние на бирата.
— Сериозен съм. Ако сме от другата страна, това може да докара неприятности за всички. Може би дори затвор.
Смехът стана по-нервен.
— Ето защо ще направя това. — Взех чука, който бях заел от инструментите на баща ми. Сложих лаптопа на скалата и замахнах, а Хулу проследи движението ми с челника. Винаги съм мечтал да потроша лаптоп с чук и сега имах тази възможност. Чувствах се перверзно добре. И зле.
Тряс! Екранът се строши на множество парчета и разкри клавиатурата. Продължих да удрям, докато не счупих и нея и стигнах до дъното и хард диска. Тряс! Прицелих се с всичка сила в харда. Трябваха ми три удара, за да счупя кутията и да стигна до по-крехките части. Натроших всичко на малки парчета и го сложих в торба за боклук. Хората така крещяха, че се притесних, че някой в именията на хълма може да ни чуе и да викне ченгетата.
— Добре! Сега ако някой иска да дойде с мен, мисля да ги накисна в солена вода за десетина минути.
В началото нямаше желаещи, но после Анджи дойде и хвана ръката ми с топлата си длан.
— Това беше страхотно — прошепна тя в ухото ми и тръгнахме към морето.
Беше тъмно и опасно, въпреки че имахме челници. Беше достатъчно трудно да се ходи по хлъзгавите камъни и без да носиш торба с натрошена електроника. Подхлъзнах се и щях да падна, но Анджи ме задържа с изненадваща сила. Придърпа ме към себе си и усетих парфюма й. Миришеше на нова кола. Обичам тази миризма.
— Благодаря. — Погледнах я в очите, уголемени от очилата с черни рамки. Не можах да различа цвета им, но подозирах, че са тъмни като косата й. Имаше средиземноморски вид. Може би беше с гръцка, испанска или италианска кръв.
Клекнах и потопих торбата в морето. Успях да си намокря обувката и изпсувах, а Анджи се засмя. Не бяхме си казали нищо, откакто тръгнахме към океана. Имаше нещо магическо в тишината.
До този момент бях целувал три момичета през живота си, без да броим последния път в училище, когато ме посрещнаха като герой. Това не е голяма бройка, но не е и малка. Мисля, че имам добър радар за момичета и можех да я целуна в онзи момент. Не беше „яка“ в традиционния смисъл, но кой може да устои на нощ, плаж и момиче. Освен това беше умна, страстна и отдадена.
Но не я целунах, нито й хванах ръката. Изпитвахме нещо като духовно преживяване. Прибоят, нощта, скалите и нашето дишане. Моментът се проточи. Въздъхнах. Беше тежък ден. Тази нощ ме очакваше доста работа. Трябваше да препиша всички ключове и да започна мрежата на доверие.
Тя също въздъхна.
— Да вървим — казах аз.
— Аха.
Върнахме се. Беше готина вечер.
Хулу изчака приятеля на брат му да дойде за сандъците с бира. Аз тръгнах с останалите към най-близката спирка и се качих в автобуса. Естествено никой от нас не ползваше карта. По това време екснетърите клонираха чужди чипове по няколко пъти на ден, приемайки нова самоличност за всяко пътуване.
Беше трудно да останем спокойни. Бяхме подпийнали и лицата ни изглеждаха смешни на ярката светлина. Разшумяхме се и шофьорът на два пъти ни каза да се успокоим. Третия път ни нареди да млъкнем и заплаши, че ще извика полиция.
Това ни развесели още повече и слязохме, преди да изпълни заплахата. Намирахме се в Норт Бийч, а там има много автобуси, таксита и влакове. Постепенно групата ни се раздели.
Прибрах се вкъщи, пуснах ексбокса и започнах да въвеждам ключове от телефона си. Това беше монотонна хипнотизираща работа. Бях леко пиян и почти се унесох.
Тъкмо се готвех да го изключа, когато се появи прозореца на месинджъра със съобщение:
— Здр!