Никът „Спексгърл“ не ми беше познат, но имах идея кой може да е.
Отвърнах предпазливо.
— Здрасти.
— Аз съм, от тази вечер.
Тя пусна криптиран текст. Вече бях записал обществения й ключ и пробвах да разкодирам съобщението с него.
— Аз съм, от тази вечер.
Тя беше!
— Радвам се, че си тук.
Криптирах съобщението и й го изпратих.
— Беше ми приятно да се запознаем.
— И на мен. Рядко се срещат умни пичове, които са готини и социално отговорни. Боже, човече, не ми оставяш голям шанс!
Сърцето ми затупка.
— Ехо. Чук-чук. Това нещо работи ли? Не съм родена тук, но ще умра тук. Вися от цяла седмица.
Разсмях се на глас.
— Тук съм, тук съм. Хиля се и ми е трудно да пиша.
— Е, поне още съм забавна.
— Наистина ми беше много приятно да се запознаем.
— Обикновено е така. Къде ще ме водиш?
— Да те водя ли?
— Къде ще е следващото ни приключение?
— Ами не съм планирал нищо.
— Добре, тогава аз ще те изведа. Петък. Долорес Парк. Нелегален концерт на открито. Бъди там или си додекахедрон.
— Какво?
— Ти не четеш ли из Екснет? Навсякъде има реклами. Чувал ли си за „Скоростни курви“?
Почти се задавих. Това беше бандата на Труди Ду. Жената, която плащаше на мен и Хулу да пишем код за независимата мрежа.
— Да, чувал съм ги.
— Ще правят голямо шоу и вече са привлекли петдесетина банди. Ще свирят на тенис кортовете. Имат си камиони с апаратура и ще забиват цяла нощ.
Имах чувството, че съм живял в пещера. Как го бях пропуснал? На път за училище минавах покрай една анархистка книжарница. На нея имаше плакат на стара революционерка, на име Ема Голдман. На него пишеше: „Ако не мога да танцувам, не искам да съм част от революцията ти“. Впрягах цялата си енергия да организирам борците чрез Екснет, но това беше много по-готино. Голям концерт. Нямах представа как се организира, но бях доволен, че някой друг има.
Бях дяволски горд, че използват Екснет за тази цел.
На другия ден бях като зомби. С Анджи бяхме чатили — флиртували — до четири часа. За щастие беше събота и успях да поспя малко, но заради махмурлука и недоспиването не можех да сътворя две смислени изречения.
По обед успях да се надигна и излязох. Затътрих се към турчина, за да си взема кафе. Винаги когато бях сам, ходех при него. Все едно бяхме част от някакъв таен клуб.
По пътя имаше множество нови графити. Тези в Мишън ми харесваха заради стила и сарказма. Радвах се, че кварталните художници продължават да творят под носа на СВС. Предполагам, че това беше друг вид Екснет. Сигурно си имаха начини да разбират къде може да се рисува и къде няма камери. Забелязах, че много от наблюдателните камери бяха напръскани със спрей.
Може би използваха Екснет!
На оградата на един автосервиз с големи букви беше написано: НЕ ВЯРВАЙ НА НИКОГО НАД 25.
Спрях се. Нима някой от моето парти беше дошъл тук през нощта? Доста хора бяха от този квартал.
Взех кафе и се помотах из града. Мислех си, че трябва да се обадя на някого и да идем на кино или нещо подобно. Преди все така правехме. Но на кого да се обадя? Ван ми се сърдеше. Още не бях готов да говоря с Хулу, а Дарил…
Не можех да се обадя и на Дарил…
Върнах се вкъщи и се зарових в блоговете в Екснет. Те са принципно анонимни, освен ако авторът не е толкова тъп, че да си напише името. Повечето бяха аполитични, но имаше и доста актуални. Говореха за училищата и несправедливостите в тях. Говореха за ченгета и проследяване.
Оказа се, че от седмици има планове за концерта. Идеята беше прераснала в пълнокръвно движение под носа ми. Концертът също се казваше „НЕ ВЯРВАЙ НА НИКОГО НАД 25“.
Това обясняваше откъде го е чула Анджи. Девизът беше добър.
Понеделник сутринта реших да се отбия в анархистката книжарница и да си взема плакат с Ема Голдман.
Завих по 16-а на път за училище и оттам по „Валенсия“. Книжарницата беше затворена, но проверих работното време.
Докато се спусках по „Валенсия“, с изненада установих колко стоки с НЕ ВЯРВАЙ НА НИКОГО НАД 25 има. Магазините бяха изложили кутии за обед, шапки, тениски и всякакви дреболии с този надпис. Хипарските магазини ставаха все по-бързи. В понеделник някой простак в „ЮТуб“ се изстрелва с реактивна раница с газирана вода, а във вторник вече можеш да си купиш тениска с лика му.