Стана ми доста интересно. Знаех по малко за тези неща, но никой не ми го беше разказвал така. Или пък тогава не е имало значение като сега. Изведнъж скорошните улични демонстрации на възрастните вече не ми се струваха толкова глупави. Може би имаше място за такива действия в движението „Екснет“.
Вдигнах ръка.
— Спечелиха ли? Ийпитата победиха ли?
Тя ме изгледа продължително, сякаш обмисляше отговора. Никой не продумваше. Всички чакахме какво ще каже.
— Не загубиха. Просто позападнаха. Някои отидоха в затвора заради наркотици и други неща. Други се промениха и станаха юпита. Заговориха колко глупави са били и колко хубаво нещо е алчността. Но ийпитата промениха света. Виетнамската война свърши и безумното подчинение, което хората наричаха патриотизъм, отшумя. Чернокожите, жените и хомосексуалистите получиха права. Мексиканците и инвалидите също. Ийпитата създадоха традиция в гражданските свободи. Днешните протестни движения са техни директни наследници.
— Не мога да повярвам, че говорите така за тях — обади се Чарлз. Беше се навел толкова напред, че почти се бе изправил, слабото му лице беше почервеняло. Имаше големи влажни очи и едри устни и приличаше на риба.
Мис Галвес се напрегна, но му кимна.
— Продължи, Чарлз.
— Описахте терористи. Истински терористи. Казахте, че взривявали сгради и опитали да съборят борсата. Биели се с полицията и й пречели да арестува престъпници. Те са ни атакували.
Мис Галвес кимна бавно. Виждах, че се чуди как да удържи Чарлз, който бе на път да се пръсне.
— Чарлз повдига добър въпрос. Ийпитата не бяха чужди агенти, те бяха американски граждани. Като казваш, че са ни нападнали, трябва да си наясно кои са „те“ и кои сме „ние“. Когато става дума за твои сънародници…
— Глупости! — извика той. — Тогава сме воювали. Тези хора са помагали на врага. Лесно се различават. Ако подкрепяш Америка, си наш. Ако подкрепяш хората, които стрелят по американци, си против нас.
— Някой иска ли да коментира това?
Няколко ръце се вдигнаха. Мис Галвес кимна. Някои хора казаха, че виетнамците са стреляли по американци, защото те са отишли в джунглите им с оръжие в ръка. Други смятаха, че Чарлз има право и на хората не бива да бъде позволявано да правят незаконни неща.
Получи се добър дебат, ако не броим Чарлз, който крещеше и прекъсваше всички. Мис Галвес го помоли да изчака реда си, но той не искаше и да чуе.
Аз търсех нещо на лаптопа си.
Открих го, изправих се и мис Галвес ме погледна с очакване. Останалите също замълчаха. Дори Чарлз се обърна към мен с изпълнени с омраза очи.
— Искам да цитирам нещо: „Правителствата са избрани от хората и черпят правомощията си от тях, така че, когато една форма на управление стане деструктивна, хората имат право да я променят или да я премахнат и да създадат ново управление, полагайки основите му на принципи, които според тях биха дали най-добър ефект за тяхната безопасност и щастие.“
12.
Мис Галвес се усмихваше широко.
— Някой знае ли откъде е това?
— Декларацията за независимостта — отвърнаха няколко души в хор.
Аз кимнах.
— Защо ни го прочете, Маркъс?
— Защото изглежда, че основателите на тази страна са смятали, че едно правителството трябва да функционира, докато вярваме, че работи за нас. Когато изгуби доверието ни, трябва да го свалим.
Чарлз поклати глава.
— Това е било преди стотици години! Сега нещата са различни!
— С какво?
— Като начало, вече нямаме крал. Те са говорили за управление, което съществува само защото прадядото на някакъв смотаняк е вярвал, че Господ го е поставил начело, и е избил всички несъгласни. Ние си имаме демократично избрано правителство.
— Аз не съм гласувал за тях.
— И това ти дава право да взривяваш сгради?
— Кой говори за взривяване? Ийпитата и хипитата са вярвали, че правителството е спряло да ги слуша. Виж как се отнасяло с хората, които са събирали гласоподаватели на юг. Биели са ги, арестували са ги.
— Някои дори са убити — допълни мис Галвес. Тя вдигна ръце и изчака с Чарлз да си седнем. — За днес почти свършихме, но искам да ви похваля за един от най-интересните часове, в които съм присъствала. Получи се чудесна дискусия и научих много от всеки от вас. Надявам се и вие да сте научили нещо. Благодаря за приноса ви. Имам допълнително задание за тези, които искат малко предизвикателство. Напишете есе, сравняващо политическия отговор на антивоенните движения в миналото и гражданските протести против сегашната Война срещу терора. Нека да е поне три страници, но не бързайте. Интересно ми е да видя какво ще напишете.