— Не мисля, че това е идеята. Целта е да съберем множество цивилни, за да се наложи ченгетата да решат дали да се отнасят с тях като с терористи. Нещо като заглушаването, но с музика, а не с техно джаджи. Ти заглушаваш, нали?
Понякога забравям, че не всички познати са наясно, че Маркъс и Мики са един и същи човек.
— По малко.
— Това е като заглушаването, но със страхотни групи.
— Разбирам.
Заведенията за бурито в Мишън са институция. Самото бурито е евтино, гигантско и вкусно. Представете си тръба колкото снаряд от базука, пълна с пикантно месо, гуакамоле, салца, домати, пържен боб, ориз, лук и силантро. Приличат на „Тако Бел“, колкото ламборджини на количка за голф.
В Мишън има около двеста подобни заведения. Всички са грозни, с неудобни столове, минимален декор, предимно електрически холограми на Исус и Мария, и шумна мариачи музика. Това, което ги отличава, е какво екзотично месо предлагат. В най-автентичните места сервират мозък и език. Аз не си поръчвам, но си е друго да знаеш, че има.
Мястото, където отидохме, предлагаше мозък и език, но не си поръчахме. Аз си взех карне асада, а Анджи кълцано пилешко плюс хорчата за двамата.
Щом седнахме, тя разви своето бурито и извади от чантата си малък стоманен флакон, който приличаше на спрей за самозащита. Прицели се в буритото и го напръска с червена мазна течност. Очите ми почнаха да сълзят.
— Какво, по дяволите, правиш с бедното беззащитно бурито?
Тя се усмихна хищно.
— Пристрастена съм към пикантната храна. Това е капсациново олио.
— Капсацин…
— Това, което слагат в лютивия спрей. Само че е малко по-разредено. И много по-вкусно. Представи си каджунски лют сос.
Очите ми се насълзиха само като си го помислих.
— Шегуваш се. Няма да го изядеш.
Тя присви вежди.
— Не ме предизвиквай, синко. Само гледай.
Зави внимателно буритото, сякаш наркоман си свиваше джойнт. Загъна краищата и го уви във фолиото. След това отвори единия край и го приближи към устата си.
Не вярвах, че ще го направи. Та тя беше напръскала вечерята си с истинско оръжие за борба с безредиците.
Отхапа. Сдъвка. Преглътна. Създаваше впечатление на искрена наслада.
— Искаш ли да пробваш? — попита невинно.
— Аха. — Обичам пикантна храна. Винаги си поръчвам четири чушки в кърито в пакистанските заведения.
Отвих фолиото и отхапах здраво.
Голяма грешка.
Познато ли ви е онова чувство, когато прекалите с уасаби или нещо подобно? Синусите и трахеята ви се затварят едновременно и главата ви се пълни с нажежен въздух, а очите и носът ви потичат. Сякаш ви излиза пара от ушите, като на анимационните герои.
Това беше много по-лошо.
Все едно да си сложиш ръката на котлона. Но не само ръката, а цялата глава и хранопровода. Започнах да се потя и да се давя.
Анджи ми подаде безмълвно хорчатата. Успях да захапя сламката и пресуших половината на един дъх.
— Има скала, скалата на Сковил, по която маниаците измерват лютивината. Чистият капсацин е около 15 милиона сковила. Табаското е към 2500. Лютият спрей е в рамките на три милиона. Моето е само към 100 000. Открих го миналата година. Ако е по-силно, стига до към половин милион, а това е страшно люто. При подобна температура мозъкът ти направо се къпе с ендорфини. По-добър наркотик от хашиша. Освен това е полезно.
Почти успях да възстановя дишането си.
— Разбира се, като отидеш в кенефа, е доста парещо. — Тя ми намигна.
Ох!
— Ти си ненормална.
— Странни думи от човек, чието хоби е да сглобява лаптопи и да ги троши.
— Туше — признах аз и докоснах челото си.
— Искаш ли още? — Анджи протегна флакона.
— Пас — отвърнах бързо и двамата се засмяхме.
Когато излязохме от ресторанта и тръгнахме към Долорес Парк, тя ме хвана през кръста. Открих, че е с точно нужния ръст, за да сложа ръка на раменете й. Това беше ново. Не съм висок и момичетата, с които излизах на срещи, все бяха колкото мен. Тийнейджърките растат по-бързо от момчетата, което е жестока шега на природата. Сега беше приятно.
Завихме по 20-а улица и тръгнахме към Долорес Парк. Още на първата крачка чухме шума. Беше като жуженето на милиони пчели. Осъзнах, че хората са станали сто пъти повече, отколкото преди да се срещна с Анджи.
Гледката накара кръвта ми да закипи. Беше красива, прохладна вечер и щяхме да купонясваме здраво. Сякаш няма утре. „Яж, пий и се весели, защото утре ще се мре.“