Забързахме, без да говорим повече. Имаше много напрегнати полицаи, но какво, по дяволите, можеха да направят? Паркът беше пълен с хора. Не съм добър в преброяването на тълпи. Вестниците, които после цитираха организаторите, споменаваха 20 000 души. Според полицаите бяха 5000. Може би сме били към 12 500.
Както и да е. Никога не бях попадал сред толкова хора, особено на нелегално събитие.
Смесихме се с тълпата. Имах чувството, че няма никой над двайсет и пет. Всички се усмихваха. Имаше даже малки деца на по десет-дванайсет години. Това ме успокои. Нямаше да направят някоя глупост, щом сред тълпата имаше деца. Никой не иска да гледа как бият хлапета. Това щеше да е една празнична пролетна вечер.
Реших, че трябва да се замъкнем до тенис кортовете. Тръгнахме натам и за да не се изгубим, се хванахме за ръце. Разбира се, за целта не беше нужно да сплитаме пръсти. Направихме го за удоволствие. Беше много приятно.
Групите се намираха в тенис кортовете, заедно с китари, пултове и пълен комплект барабани. По-късно в Екснет открих клипче как внасят всичко нелегално. Парче по парче в спортни сакове или под дрехите си. Имаше големи тонколони, а до тях… купчина акумулатори. Засмях се. Гениално! Ето как щяха да захранят всичко. Виждах, че акумулаторите са от хибридна кола, вероятно от „Приус“. Някой беше изкормил екомобил, за да захрани днешното събитие. Покрай оградата имаше още акумулатори и всички бяха навързани във верига. Направо не можех да ги преброя! Боже! Тези неща тежаха сигурно към тон.
Нямаше начин да са организирали всичко, без да ползват поща и комуникационни програми. А тези хора бяха твърде умни, за да го направят в публичната мрежа. Можех да си заложа ботушите, че са ползвали Екснет.
Помотахме се в тълпата, докато бандите се настройваха и си говореха. Видях Труди Ду на кортовете. Все едно беше в клетка, като професионалните кечисти. Косата й се спускаше на яркорозови кичури към кръста. Носеше армейски камуфлажни панталони и огромни ботуши със стоманени върхове. След малко взе тежко рокерско яке и си го сложи като броня. И може би наистина беше броня.
Опитах се да й помахам, за да впечатля Анджи, но тя не ме видя и реших, че изглеждам като тъпак. Енергията на тълпата беше невероятна. Всички сме чували как хората говорят за „енергията“ и „вибрациите“ на голяма тълпа. Но докато не го изпитате, си мислите, че е само образно казано.
Не е. Усмивките са заразни. Всички се поклащат в безшумен ритъм. Смях и шеги. Всеки глас е напрегнат и възбуден, сякаш след миг ще почнат фойерверки. Няма как да не бъдеш част от това. Защото си част от него.
Когато групите започнаха, вече буквално се бях надрусал от вибрациите на тълпата. Откриващото парче беше сръбски турбофолк, на който нямах представа как се танцува. Принципно мога да танцувам само транс (подскачаш и оставяш музиката да те води) и пънк (блъскаш се в погото, докато не те контузят, не се умориш, или и двете). След това бяха хипхопъри от Оукланд, подкрепени от трашметъл банда. По-яко е, отколкото звучи. После малко сладникав поп. След това на сцената излязоха „Скоростни курви“ и Труди Ду взе микрофона.
— Казвам се Труди Ду и вие сте идиоти, ако ми вярвате. Аз съм на трийсет и две и за мен е вече твърде късно. Заседнала съм в старото мислене. Все още приемам свободата си за даденост и позволявам да ми я отнемат. Вие сте първото поколение, което ще отрасне в Гулаг Америка, и знаете, че свободата си струва и последния цент.
Тълпата изрева. Труди свиреше нервни и бързи акорди на китарата си. Басистката, огромна мацка с лесбийска подстрижка, страховити ботуши и усмивка, с която можеш да си отваряш бирата, я поддържаше. Дощя ми се да подскачам. Направих го. Анджи подскачаше до мен. Бяхме мокри и нощта миришеше на пот и марихуана. Навсякъде около нас имаше подскачащи тела.
— Не вярвай на никого над 25! — извика тя.
Ние изревахме. Бяхме като огромно ръмжащо животно.
— Не вярвай на никого над 25!
— Не вярвай на никого над 25!
— Не вярвай на никого над 25!
— Не вярвай на никого над 25!
— Не вярвай на никого над 25!
— Не вярвай на никого над 25!
Тя заби няколко по-тежки акорда и другата китаристка, дребна мацка с множество пиърсинги, започна соло.
— Това е нашият шибан град! Нашата шибана страна. Никой терорист не може да ни ги отнеме, докато сме свободни. Ако не сме свободни, терористите печелят! Върнете си я! Върнете си я! Вие сте достатъчно млади и глупави, за да не знаете, че не може да спечелите. Само вие можете да ни поведете към победа! Върнете си я!