— ВЪРНЕТЕ СИ Я! — изкрещяхме ние. Труди засвири здраво, а ние продължавахме да крещим тези думи. Тогава стана наистина ШУМНО.
Танцувах, докато не се уморих до смърт. Анджи подскачаше до мен. Технически, през последните няколко часа бяхме притискали тела, но, ако щете вярвайте, нямаше никакъв сексуален намек. Танцувахме, изгубени в ритъма, и крещяхме — „ВЪРНЕТЕ СИ Я! ВЪРНЕТЕ СИ Я!“
Когато се уморих, я хванах за ръката и тя ме стисна. Сякаш я държах да не падне от покрив на сграда. Завлече ме към края на тълпата, където беше по-хладно. Студеният ветрец охлади потта ми и веднага ми стана студено. Потреперихме и Анджи ме хвана през кръста.
— Стопли ме. — Не ми трябваше подканяне. Веднага я прегърнах. Сърцето й биеше в ритъма на сцената, откъдето се чуваше някакъв брейк.
Миришеше на пот и ароматът ми харесваше. Знаех, че и аз мириша. Носът ми беше на темето й, а нейният някъде на ключицата ми. Тя вдигна ръце към врата ми.
— Наведи се, че не си нося стълба. — Опитах да се усмихна, но е трудно, когато се целуваш.
Както казах, досега се бях натискал с три момичета. Две не бяха целували никого преди това. Третата ходеше на срещи още от дванайсетгодишна. Определено имаше опит.
Но никоя не се целуваше като Анджи. Устата й беше мека като узрял плод и не си тикаше езика в моята, а го плъзгаше и засмукваше устните ми. Чух се, че стена, и я притиснах по-силно.
Внимателно се свлякохме на тревата. Прегръщах ме се и се целувахме. Околният свят изчезна и останаха само целувките.
Ръцете ми се плъзнаха по задника й, по кръста. Под тениската. По топлия й корем. Малко по-нагоре. Тя също изстена.
— Не тук. Да идем ей там. — Посочи към голямата бяла църква от другата страна на улицата, която даваше името на квартала Мишън. Пресякохме, хванати за ръце. Църквата имаше големи колони на входа. Анджи ме притисна към една от тях и отново придърпа лицето ми. Ръцете ми бързо и смело се върнаха под блузата й. Плъзнах ги отпред.
— Откопчава се отзад — прошепна Анджи в устата ми. Ерекцията ми можеше да троши стъкло. Плъзнах ръце по здравия й гръб и с треперещи пръсти намерих закопчалката. Замотах се малко, мислейки за всичките шеги как мъжете се мъчат със сутиените. Не ме биваше много. Най-сетне го откопчах. Тя изпъшка в устата ми. Отново плъзнах ръце, усетих влагата под мишниците й, но не беше гадно. Леко докоснах гърдите й.
В този момент завиха сирените.
Бяха по-шумни от всичко, което бях чувал. Имаха почти физически ефект, сякаш искаха да ме съборят на земята. Звукът надхвърляше пределите на човешкия слух.
— РАЗПРЪСНЕТЕ СЕ НЕЗАБАВНО. — Сякаш гласът на Бог прогърмя в черепа ми.
— ТОВА Е НЕЗАКОННО СЪБИРАНЕ. РАЗПРЪСНЕТЕ СЕ НЕЗАБАВНО.
Групите бяха спрели да свирят. Шумът на тълпата се промени. Стана изплашен. Гневен.
Чу се изщракване и системата от акумулатори задейства колоните.
— ВЪРНЕТЕ СИ Я!
Беше отчаян вопъл, все едно някой се хвърляше от скалите.
— ВЪРНЕТЕ СИ Я!
Тълпата изръмжа и космите по тила ми настръхнаха.
— ВЪРНЕТЕ СИ Я! — викаха хората. — ВЪРНЕТЕ СИ Я! ВЪРНЕТЕ СИ Я! ВЪРНЕТЕ СИ Я!
Полицаите тръгнаха в редица. Носеха пластмасови щитове и шлемове като на Дарт Вейдър, палки и инфрачервени очила. Приличаха на войници от някакъв фантастичен филм. Пристъпиха в унисон, удариха палки в щитовете. Трясък, все едно земята се разцепваше. Нова стъпка, нов трясък. Бяха обградили парка и се приближаваха.
— РАЗПРЪСНЕТЕ СЕ НЕЗАБАВНО — прозвуча отново гласът. Чуваха се хеликоптери. Нямаха светлини. Естествено, летяха с инфрачервени прибори. Придърпах Анджи към вратата на църквата, за да се прикрием.
— ВЪРНЕТЕ СИ Я! — Бунтовният призив на Труди Ду. Чух как тя удари няколко акорда. Включиха се барабаните и тежкият бас.
— ВЪРНЕТЕ СИ Я! — изкрещя тълпата и се понесе към полицейските редици.
Никога не съм бил на война, но мисля, че би изглеждало по този начин. Уплашени хлапета, тичащи през полето към противника, макар да знаят какво ще последва. Тичат и крещят.
— РАЗПРЪСНЕТЕ СЕ НЕЗАБАВНО. — Гласът идваше от камионите, паркирани около парка само преди секунди.
След това падна мъглата. Идеше от хеликоптерите и ние бяхме в самия й край. Имах чувството, че синусите ми са продупчени с шило. Очите ми се подуха и насълзиха и усетих, че се задушавам.