Исках да споря. Идеше ми да го разтърся за раменете. Но не го направих. Сведох поглед.
— Добре, татко — отвърнах и тръгнах за училище.
Олекна ми, като разбрах, че няма да оставят Бенсън да води социални науки. Но жената, която бяха назначили, се оказа най-лошият ми кошмар.
Беше млада, към трийсетте, и като цяло беше красива. Имаше руса коса и говореше с мек южняшки акцент. Представи се като „мисис Андерсън“. Това включи алармата ми. Не познавах жена под шейсет, която да се представя с „мисис“.
Но бях готов да й простя. Беше млада и хубава. Трябваше да е точна.
Само че не беше.
— При какви обстоятелства федералното правителство трябва да отмени Хартата за правата? — попита тя, обърна се към дъската и написа числата от едно до десет.
— При никакви обстоятелства — казах аз, без да вдигам ръка. Това беше лесно. — Конституционните права са абсолютни.
— Това не е софистицирано мнение… — отвърна тя и погледна схемата на чиновете — … Маркъс. Например полицай извършва неправомерно претърсване, отклони се от заповедта и открива доказателство, че някой е убил баща ти. Единственото доказателство. Трябва ли престъпникът да се измъкне?
Знаех отговора, но не можех да го обясня.
— Да — отговорих накрая. — Полицаят не е трябвало да претърсва неправомерно…
— Грешка. Правилният отговор е, че провинението на полицая трябва да се накаже с дисциплинарна мярка срещу полицията, а не обществото да страда заради неговата грешка. — Тя написа „престъпна вина“ на дъската.
— Други причини за отмяна на Хартата за правата?
Чарлз вдигна ръка.
— Да викаш „пожар“ в претъпкано кино.
— Много добре… — тя отново погледна схемата на чиновете — … Чарлз. Има много случаи, когато Първата поправка не важи. Нека изредим някои.
Чарлз пак вдигна ръка.
— Застрашаването на служител на закона.
— Да, разкриване на самоличността на цивилен полицай или разузнавач. — Тя го записа. — Още?
— Националната сигурност. — Той вече не вдигаше ръка. — Клевета. Неприличие. Посегателство над малолетни. Детско порно. Инструкции за направата на бомби. — Мисис Андерсен не записа порното. — Детското порно е форма на посегателство.
Стана ми гадно. Не това бях учил и не в това вярвах. Вдигнах ръка.
— Да, Маркъс?
— Не разбирам. Говорите, все едно Хартата за правата е опционална. Това е Конституцията. Тя трябва да се спазва абсолютно.
— Това е честа заблуда. — Тя ми се усмихна фалшиво. — Но създателите на конституцията са възнамерявали тя да е жив документ, който да се ревизира. Разбирали са, че републиката няма да оцелее, ако управлението не може да реагира на нуждите на деня. Те не са искали конституцията да се превръща в религиозна доктрина. В края на краищата са дошли тук, бягайки от религиозни доктрини.
Поклатих глава.
— Не. Те са били търговци и занаятчии, лоялни на краля, докато той не въвел политика против интересите им и я приложил със сила. Религиозните бежанци са били много по-рано.
— Някои от създателите на Конституцията са били директни потомци на тези бежанци.
— Хартата за правата не е нещо, което можеш да тълкуваш. Създателите й са мразели тиранията.
Хартата ни предпазва точно от това. Те са били революционери и са искали да изградят принципи, с които всички да се съгласни. Живот, свобода и стремеж към щастие. Правото на хората да съборят потисниците си.
— Да, да. — Тя ми махна. — Те са вярвали в правото на хората да свалят техните крале, но… — Усмивката на Чарлз стана по-широка. — Създали са Хартата, защото смятали, че да имаш абсолютни права е по-добре от риска някой да ти ги отнеме. Като Първата поправка. Тя защитава свободата на словото, за да не може някой да обяви за незаконно онова, което не харесва.
Тя се обърна и написа „живот, свобода и стремеж към щастие“.
— Малко избързваме от урока, но вие явно сте напреднала група. — Останалите се засмяха нервно.
— Ролята на правителството е да осигурява живот, свобода и възможност за стремеж към щастие за своите граждани. В този ред. Това е като филтър. Ако правителството ви направи малко нещастни или отнеме част от свободата ви, не е проблем, стига да го прави, за да спаси живота ви. Затова полицаите могат да ви задържат, ако сметнат, че сте опасни за себе си и за останалите. Губите свободата и щастието, но запазвате живота си. Ако сте живи, може да потърсите свобода и щастие по-късно.