Няколко души вдигнаха ръце.
— Това значи ли, че могат да ни сторят всичко, стига да кажат, че ни защитават от някого?
— Да — включи се друго хлапе. — Все едно казвате, че националната сигурност е по-важна от конституцията.
Бях много горд със съучениците си.
— Как ще защитите свободата, като отмените Хартата за правата? — включих се и аз.
Тя поклати глава, сякаш бяхме много глупави.
— Революционерите, създали тази държава, са разстрелвали предатели и шпиони. Те не са вярвали в абсолютната свобода, когато тя е застрашавала републиката. Вземете тези от Екснет…
Напрегнах се.
— Тези така наречени заглушители. След като градът беше атакуван от хора, обявили война на тази държава, те започнаха да саботират мерките за сигурност, които трябва да предотвратят нови атентати. Правят го, като застрашават съгражданите си…
— Правят го, за да покажат, че правата ни се отнемат в името на защитата им! — казах аз. Добре де, извиках го. Тая ме ядоса. — Правят го, защото властите третират всички като заподозрени.
— И искат да покажат, че не бива да бъдат третирани като терористи, действайки като такива? — извика Чарлз. — Извършвайки тероризъм.
Аз кипнах.
— О, за Бога! Извършвайки тероризъм? Просто показват, че цялостното наблюдение е по-опасно от тероризма. Вижте какво стана в парка. Хората танцуваха и слушаха музика. Това тероризъм ли е?
Учителката прекоси стаята и се надвеси над мен, за да млъкна.
— Маркъс, явно мислиш, че нищо не се е променило в тази страна. Трябва да разбереш, че взривяването на моста промени всичко. Хиляди наши приятели и роднини са мъртви. Сега е време за национална единност пред лицето на зверското посегателство…
Изправих се. Беше ми писнало от тези лайна за „промяната“.
— Национално единство ли? Та нали целта на Америка е да е държавата, където различието е прието. Ние сме страна на дисиденти и борци, на изхвърлени от университета и свободно говорещи хора.
Спомних си последния урок на мис Галвес, за хилядите студенти от Бъркли, които не позволили на полицаите да арестуват момчето, което раздавало литература за гражданските права. Никой не опита да спре камионите, които събираха танцуващите в парка. Аз също не опитах. Побягнах.
Може би наистина всичко се беше променило.
— Мисля, че знаеш къде е кабинетът на Бенсън — каза тя. — Отивай там. Няма да позволя да прекъсват часа ми с неуважително поведение. За човек, който претендира за право на свобода, ти твърде много крещиш на несъгласните с теб.
Взех лаптопа и чантата и се изнесох. Вратата беше с газова панта и не можеше да се тресне, иначе щях да го направя.
Тръгнах към кабинета на Бенсън. Камерите ме снимаха. Разпознаваха походката ми. Чиповете в личната карта показваха самоличността ми на сензорите в коридора. Все едно бях в затвор.
— Затвори вратата, Маркъс — каза Бенсън и завъртя екрана така, че да видя картина от класната стая. Беше ни гледал.
— Искаш ли да кажеш нещо?
— Това не е преподаване, а пропаганда. Тя ни каза, че конституцията не е важна.
— Не, тя каза, че не е религиозна доктрина. А ти й се нахвърли като фундаменталист, доказвайки теорията й. Маркъс, би трябвало да разбираш, че всичко се промени след взривовете. Твоят приятел Дарил…
— Не смей да споменаваш името му. — Гневът бушуваше в мен. — Не си достоен да говориш за него. Да, разбирам, че всичко се промени. Преди бяхме свободна държава. Сега не сме.
— Маркъс, знаеш ли какво е нулева толерантност?
Отстъпих. Можеше да ме изключи за „заплашително поведение“. Така наказваха бандитчетата, които заплашваха учителите. Но той като нищо щеше да го приложи срещу мен.
— Да. Знам какво значи.
— Мисля, че ми дължиш извинение.
Погледнах го. Едва сдържаше садистичната си усмивка. Част от мен искаше да се подчини. Исках да помоля за прошка въпреки срама. Потиснах този порив и реших, че предпочитам да ме изключат, отколкото да се извиня.
— Правителствата са избрани от хората и черпят правомощията си от тях, така че, когато една форма на управление стане деструктивна, хората имат право да я променят или да я премахнат и да създадат ново управление, полагайки основите му на принципи, които според тях биха дали най-добър ефект за тяхната безопасност и щастие. — Бях го запомнил буква по буква.