Разходих се до Чайнатаун, за дим сум с лют сос. Преди този сос ми се струваше доста лют, но след специалитета на Анджи не беше нещо особено.
Следобед се качих на влака и после на автобус през моста „Сан Матео“ към Ист Бей. Четях си „По пътя“ и хвърлях по едно око на пейзажа. „По пътя“ е полуавтобиографичен роман на Джак Керуак, наркоманизиран и впиянчен автор, който обикаля страната на автостоп, скита по нощните улици и среща най-различни хора. Хипари, мошеници, бандити, престъпници и ангели. Книгата няма сюжет. Керуак я е писал на дълго руло хартия за три седмици, надрусан до припадък. Просто поредица невероятни случки. Сприятелява се с пагубни хора, като Дийн Мориарти, който все го въвлича в неизпълними схеми, които въпреки всичко проработват.
В думите имаше сочен ритъм. Все едно отекваха в главата ми. Прищя ми се да легна в каросерията на пикап и да се събудя в някой малък град на път за Ел Ей. Едно от онези места с бензиностанция и закусвалня, където може да тръгнеш по полето, да срещаш хора и да правиш разни неща.
Пътуването беше дълго и явно съм задрямал. Среднощният чат с Анджи не ми се отразяваше добре, защото мама очакваше да ставам всяка сутрин за закуска. Събудих се, смених автобуса и скоро се озовах пред училището на Анджи.
Тя беше с униформа. Не я бях виждал така. Беше сладка по някакъв странен начин и ми напомняше на Ван. Прегърна ме, целуна ме по бузата и каза:
— Здравей!
— Здрасти!
— К’во четеш?
Очаквах този въпрос. Бях си маркирал един пасаж с пръст.
— Слушай: „Те танцуваха по улицата и аз се залутах след тях, както правех цял живот, влачейки се след хора, които ме интересуват. Защото единствените хора за мен са лудите, тези, които са луди за живот, за разговор, да бъдат спасени, искащи всичко едновременно, тези, които никога не се прозяват и не говорят общоприети приказки, но горят, горят, горят като жълти свещи, избухват като паяци сред звездите и в средата виждаш синьото изпукване, и всички ахват.“
Тя взе книгата и прочете пасажа.
— Иха! Харесва ми! Цялото ли е такова?
Докато вървяхме към автобусната спирка, й разказах какво съм прочел. След като завихме зад ъгъла, тя ме хвана през кръста, а аз сложих ръка на раменете й. Вървях по улицата с момиче — моето гадже? Защо не. И обсъждахме готина книга. Това беше раят. За миг забравих всичките си неприятности.
— Маркъс?
Обърнах се. Беше Ван. Явно съм го очаквал, защото не бях изненадан. Училището не беше голямо и всички свършваха по едно и също време. Не бях говорил с Ван от седмици, които ми се струваха като месеци. Преди се чувахме всеки ден.
— Здрасти, Ван. — Потиснах импулса да махна ръка от раменете на Анджи. Ван изглеждаше изненадана, но не ядосана. По-скоро потресена. Втренчи се в нас.
— Анджела?
— Здравей, Ванеса.
— Какво правиш тук?
— Дойдох да взема Анджи. — Опитах да запазя неутрален тон. Внезапно ми стана неудобно, че ме вижда с друго момиче.
— О! — възкликна Ван. — Ами радвам се да те видя.
— И на нас ни беше приятно, Ванеса. — Анджи ме завъртя към автобусната спирка.
— Познаваш ли я? — попита ме, след като се отдалечихме.
— От цяла вечност.
— Били ли сте гаджета?
— Какво? Не! В никакъв случай! Бяхме само приятели.
— Били сте?
Имах чувството, че Ван върви зад нас и слуша, въпреки че с нашата скорост трябваше да подтичва. Известно време издържах на изкушението да се обърна, но после го направих. Видях много момичета от училището, но не и нея.
— Беше с мен, Дарил и Хосе-Луис, когато ни арестуваха. Играехме АРИ заедно. Четиримата бяхме най-добри приятели.
— Какво се случи?
Понижих глас.
— Тя не хареса Екснет. Каза, че ще загазя и други хора ще загазят заради мен.
— И затова вече не сте приятели?
— Просто се отдалечихме.
Направихме още няколко крачки.
— Нали не сте били гаджета?
— Не. — Бях се изчервил, все едно лъжех.
Анджи спря и ме погледна в лицето.
— Били ли сте?
— Не! Честно! Само приятели. Те с Дарил… Дарил беше много влюбен в нея. Нямаше как…
— Но ако не беше Дарил, щеше да пробваш, а?
— Не, Анджи. Повярвай ми и спри. Ванеса ми беше добър приятел и съм разстроен, че вече не е. Но никога не съм си падал по нея.
Тя се отпусна малко.
— Добре, съжалявам. Просто не се разбирам с нея. Не се спогаждаме, откакто се познаваме.