Аха. Ето защо Хулу бе довел Анджи чак сега. Явно не искаше да я събира с Ван.
Тя ме прегърна и ме целуна и няколко момичета ни подвикнаха. Тръгнахме към автобуса. Ван беше пред нас. Явно ни беше подминала, докато сме се целували. Чувствах се като пълен негодник.
Естествено тя беше с нас на спирката и после в автобуса, без да разменим дума. Опитвах да водя разговор с Анджи, но ми беше странно.
Според плана трябваше да спрем за кафе и после да ходим да „учим“ у Анджи. Което значеше да висим на ексбокса. Във вторник майка й се прибираше късно, защото ходеше на йога и после вечеряше с приятелки. Сестра й също излизаше с приятеля си, така че цялата къща щеше да е за нас. Имах доста мръсни мисли, откакто направихме този план.
Влязохме директно в нейната стая и затворихме вратата. Вътре беше пълно с дрехи, тетрадки и части от компютри, които се забиваха по краката като кабарчета. Бюрото й беше по-зле и от пода и в крайна сметка седнахме на леглото, което беше супер, според мен.
Неудобството от срещата с Ван ме беше напуснало и включихме ексбокса, който беше оплетен с кабели. Някои отиваха към уайърлес антена, която беше хакната, за да се включва към връзката на съседите. Други бяха вързани за два стари екрана от лаптоп, разположени от двете страни на леглото, така че да можеш да гледаш филми и да си чатиш.
И двамата знаехме за какво сме тук. Треперех леко и усещах топлината на крака и рамото й, които бяха притиснати в мен. Но първо трябваше да вляза в Екснет и да проверя какво се случва.
Имаше писмо от едно хлапе, което често ми пращаше забавни клипчета от телефон с издънките на СВС. Последния път няколко агенти разглобяваха бебешка количка, след като куче, надушващо експлозиви, бе проявило интерес към нея. Правеха го насред улицата пред Марината и всички богаташи зяпаха учудено.
Хората сваляха новия му клип като полудели. Беше качен в интернет архива в Александрия, Египет, където разрешаваха да слагаш всичко, стига да си съгласен останалите да го променят и разширяват. Американският архив се намираше съвсем близо, в Президио, но всички подобни материали бяха премахнати в името на националната сигурност. Египетският беше автономен и хостваше всичко, което може да засрами САЩ.
Този път хлапето с ник „Камераспай“ ми беше пратило още по-добро видео. Показваше стълбището на кметството, огромна сграда, приличаща на сватбена торта, с множество статуи и арки. СВС бяха оградили периметър и видеото беше от пропускателния пункт. Един мъж в офицерска униформа показа документите си и сложи куфарчето си на скенера.
Всичко беше наред, докато един от агентите не видя нещо на скенера. Той зададе въпрос на офицера, който му отговори нещо неразбираемо. (Клипчето бе снимано от другата страна на улицата и се чуваше предимно звукът от трафика.)
Генералът и агентът се скараха и се появиха още служители на СВС. Накрая генералът поклати гневно глава, размаха пръст, взе куфарчето си и тръгна да си върви. Агентът му извика нещо, но той не спря. Изглеждаше крайно раздразнен.
Тогава агентите хукнаха след генерала. Тук Камераспай бе забавил видеото, за да видим всичко кадър по кадър. Генералът се обръща, а на лицето му е изписано смайване. Не вярва, че ще го съборят. След това изражението му преминава в ужас, защото три горили го повалят на тротоара с изпълнение, което спокойно може да сложи край на футболната ти кариера. Генералът, възрастен мъж с посивяла коса и благородни черти, се строполи, отскочи два пъти, удряйки лице в тротоара. От носа му потече кръв. Агентите вързаха китките и глезените му. Той им крещеше, лицето му беше окървавено. Минувачи се бяха спрели и наблюдаваха. Явно беше, че това е най-неприятното за генерала — унижението и уронването на достойнството му. Клипчето свърши.
— О, мили Буда! — възкликнах аз, гледайки потъмнелия екран. Пуснах го отново и го показах на Анджи. Тя го изгледа със зяпнала уста.
— Публикувай го. Публикувай го, публикувай го!
Публикувах го. Описах какво съм видял и попитах дали някой може да идентифицира военния и дали има друга информация.
Натиснах копчето за качване.
Пуснахме си видеото. После отново.
Пощата ми изпиука.
Познавам го тоя пич, може да му намериш биографията в Уикипедия. Генерал Клод Гайст. Командваше мироопазващата мисия на ООН в Хаити.
Погледнах страницата. Имаше снимка на генерала от пресконференция и информация за ролята му в трудната мисия в Хаити. Определено беше същият човек.