— Към станцията на влака — извиках аз. Приятелите ми кимнаха и хукнахме заедно надолу по хълма.
3.
Задминахме доста хора, докато стигнем до станцията на Пауъл Стрийт. Някои тичаха, други вървяха бавно, пребледнели и мълчаливи или паникьосани и крещящи. Бездомниците се бяха притиснали към входовете на сградите, а някакъв висок черен травестит крещеше нещо на двама мустакати младежи.
Суматохата стана още по-голяма, щом наближихме станцията. На стълбите се бе събрала огромна тълпа, която се блъскаше надолу. Лицето ми беше затиснато в нечий гръб, а някой непрекъснато ме буташе отзад.
Дарил все още беше до мен. Той е достатъчно едър, за да не го ръчкат. Хулу беше зад него и практически висеше на кръста му. Мярнах Ван наблизо, затисната между хората.
— Майната ти! — чух вика й. — Перверзник! Спри да ме опипваш!
Извъртях се и я видях да гледа с отвращение възрастен мъж, който й се мръщеше. Тя започна да рови в чантата си и аз осъзнах какво се готви да направи.
— Не го пръскай! — изкрещях в глъчката. — Ще ни обгазиш всички.
Мъжът се сепна и започна да отстъпва въпреки натиска на тълпата. Обърнах се напред и видях как една жена в хипарска рокля залита и пада. Изпищя и опита да се надигне, но натискът беше твърде голям. Когато я приближих, пробвах да й помогна, но ме блъснаха и щях да падна. Без да искам, стъпих на корема й и тълпата ме повлече надолу, но мисля, че жената вече не чувстваше нищо.
Никога не съм бил по-уплашен. Вече отвсякъде долитаха писъци и имаше още тела по земята. Натискът отзад ставаше все по-силен. Правех всичко възможно да се задържа на крака.
Намирахме се до въртележките на входа. Тук положението не беше по-добро. Глъчката в затвореното пространство, миризмата на телата и цялата блъсканица ме накараха да изпитам клаустрофобия, към която не подозирах, че съм предразположен.
Хората продължаваха да се стичат по стълбите и да се блъскат пред въртележките. Беше очевидно, че това няма да завърши добре.
— Искаш ли да си пробваме късмета навън? — обърнах се към Дарил.
— Да, по дяволите. Тук е касапница.
Обърнах се към Ванеса. Нямаше начин да ме чуе, затова извадих телефона си и й пратих съобщение:
Махаме се.
Тя усети вибрацията, погледна го за миг и ми кимна енергично. Междувременно Дарил беше светнал Хулу.
— Какъв е планът? — изкрещя Дарил в ухото ми.
— Трябва да се върнем горе! — Посочих към продължаващата блъсканица.
— Невъзможно!
— Ако почакаме, ще стане по-трудно!
Той сви рамене. Ван успя да си пробие път до нас и ме хвана за ръка. Аз сграбчих Дарил, а той хвана Хулу и тръгнахме нагоре.
Не беше лесно. В началото напредвахме с по десет сантиметра на минута, а на стълбището даже с по-малко. Хората, които разбутвахме, не бяха никак щастливи. Неколцина ни напсуваха, а един искаше да ме удари, но не можа да си освободи ръцете в блъсканицата. Подминахме още трима прегазени, но нямаше как да им помогна. В този момент въобще не мислех да помагам на някого. Мислех само как да продължа нагоре и как да не изпусна Дарил и Ван.
Сякаш след цяла вечност изскочихме като тапа от шампанско на улицата и примижахме на сивото небе. Сирените за тревога още виеха, а тези на линейките и патрулните, които фучаха по Маркет Стрийт, бяха станали по-силни. По улиците вече нямаше почти никого. Само хора, които се опитваха да слязат под земята. Повечето плачеха. Видях няколко празни пейки, които обикновено бяха заети от алкохолици, и посочих към тях.
Тръгнахме натам присвили рамене заради сирените и пушека. Щом се добрахме до пейките, Дарил политна напред.
Всички изпищяхме и Ванеса се наведе да го обърне към нас. Ризата му беше почервеняла и петното се разпростираше. Ван разкопча ризата и разкри дълга и дълбока рана отстрани.
— Някой шибаняк го е наръгал в тълпата — извика Хулу със стиснати юмруци. — Исусе, това е гадно.
Дарил изстена и ни погледна, след това сведе очи към раната, изстена отново и отметна глава назад.
Ванеса свали дънковото си яке, извади подплатата от памучната качулка и я притисна към раната на Дарил.
— Вдигни му главата — обърна се тя към мен, а след това каза на Хулу: — Повдигни му краката. Използвай якето си. — Хулу се задейства мигновено. Майката на Ванеса е медицинска сестра, а и тя караше курс за първа помощ на всеки летен лагер. Обожава да гледа неправдоподобни медицински сцени по филмите и да се гаври с тях. Радвах се, че беше с нас в този момент.