— Чакай, бе! — рече Алсест. — Това не се брои! Ти се направи на картечница, пък то тогава не е имало. Имало е само оръдия — бу-ум — и шпаги — шат, шат! Ако ще шмекеруваш, няма какво да играем.
Алсест си беше прав, аз се съгласих и продължихме да играем шах. Аз преместих офицера, обаче нямаше къде, понеже цялата дъска беше пълна с пешки. Алсест бутна с пръст моя офицер, все едно, че играеше на топчета, офицерът се блъсна в моя кон и го събори. Тогава аз направих същото нещо с моя топ и той събори царицата му.
— Това не се брои — каза Алсест. — Топът върви право напред, а ти го изстреля по диагонал, все едно, че е офицер!
— Победа! — извиках аз. — Те са ни в ръцете! Напред, храбри рицари! За крал Артур! Бум! Бум!
И изстрелях с пръсти сума ти фигури; беше страхотно.
— Чакай — рече Алсест. — Така, с пръсти, е много лесно; дай да опитаме с топчета, а? Топчетата ще бъдат куршуми — бум, бум!
— Добре — казах аз, — само че на дъската няма да има място.
— Виж бе, много е просто — рече Алсест. — Ти ще застанеш в единия край на стаята, аз ще отида на другия край. Освен това може да крием фигурите зад краката-на леглото, на стола и на масичката.
После Алсест тръгна да извади топчетата от своя шкаф, само че шкафът не беше подреден добре като стаята; сума ти работи изпопадаха върху килима. Аз взех в двете си ръце една черна и една бяла пешка, стиснах юмруци и дадох на Алсест да си избере, а той улучи белите. Целехме се с топчетата и всеки път викахме: „Бум“. Фигурите бяха добре прикрити и не беше лесно да се улучат.
— Ей, слушай — казах аз, — защо не вземем за танкове вагоните от влакчето ти и количките?
Алсест извади влакчето и количките от шкафа, сложихме вътре войниците и започнахме да бутаме танковете — чиджих, чиджих!
— Да, ама никога няма да уцелим войниците с топчетата, като са в танковете — каза Алсест.
— Можем да ги бомбардираме — рекох аз.
Тогава си напълнихме ръцете с топчета и това бяха самолети, викахме „рръммм“, а когато прелитахме над танковете, пускахме топчетата — бум! Обаче топчетата нито не можеха да направят на вагоните и на количките; тогава Алсест си извади футболната топка, на мен ми даде една друга топка на червени и сини шарки, бяха му я купили да играе с нея на плажа. Започнахме да замеряме танковете с топките и беше направо страхотно! После Алсест удари един адски силен шут, футболната топка се блъсна с вратата, отскочи към масичката и събори едно шиите с мастило, и тогава влезе майката на Алсест.
Майката на Алсест ужасно се ядоса. Тя му каза, че тази вечер няма да му дадат да си вземе повторно от десерта, а на мен ми каза, че вече е късно и трябва да се прибирам в къщи, където ме чака бедната ми майка. Когато си тръгнах, у Алсест продължаваха да викат — сега му се караше татко му.
Жалко, дето не можахме да продължим — това шахът бил много щура игра! Като се оправи времето, ще отидем да поиграем шах на запустелия двор.
Има си хас, такава игра не може да се играе в стая — чиджих, чиджих, бум, бум!
КЛОТЕР Е С ОЧИЛА!
Когато Клотер пристигна в училище тази сутрин, всички много се изненадахме, понеже имаше очила. Клотер е много свястно приятелче и е най-слабият ученик в класа. Май поради тази причина му били сложили очилата.
— Докторът каза на родителите ми, че може да съм толкова слаб, понеже не виждам добре в училище — обясни Клотер. — Отидохме в очиларския магазин, чичкото там ми прегледа очите с една машина, от-44оято не боли, накара ме да прочета сума ти букви, които нищо не значеха, даде ми очила и сега — бам! — вече няма да бъда последен в класа.
Мен този номер с очилата малко ме усъмни, щото Клотер обикновено наистина не вижда в клас — той винаги спи. Може пък очилата да му попречат да заспива. И вярно, че първенецът на класа е Анян, а само той носи очила — всъщност затова не можем да го удряме толкова често, колкото ни се иска.
Анян много се притесни, като видя, че Клотер е с очила. Анян е любимец на учителката и все се страхува някой да не го надмине. Ние много се зарадвахме, че сега вече Клотер ще бъде първенец на класа, защото Клотер е приятелче.
— Видя ли ми очилата? — обърна се Клотер към Анян. — Сега аз ще бъда първенец по всички предмети, учителката мен ще праща да вземам картите и да бърша дъската! Тра-ла-ла!
— Няма пък! Няма пък! — каза Анян. — Аз съм си първенец! А ти откъде-накъде ще идваш в училище с очила!
— Ще си идвам, и още как! — каза Клотер. — Няма пък само ти да бъдеш гадният натегач в тоя клас! Тра-ла-ла!
— Пък аз — рече Рюфюс — ще помоля татко да ми купи очила и също ще стана отличник!