— Кое да е вярно? — попита Мексан.
— Дето щели да идват доктори да ни оперират — отвърна Жоашен.
— Че аз не ща! — извика Мексан.
— Какво не щеш? — попита Йодес.
— Не ща да ми режат апендикса — отвърна Мексан.
— Какво е това апендикс? — попита Клотер.
— Това е едно нещо, дето на мен са ми го отрязали, когато съм бил малък — отвърна му Алсест. — Само ще им се изсмея на вашите доктори. И той се изсмя.
После Бульона — нашият възпитател — би звънеца и се строихме в редица. Всички здравата се бяхме притеснили, само Алсест си се смееше, а пък Анян не беше чул нищо, понеже си преговаряше уроците. Кога го влязохме в клас, учителката каза:
— Деца, тази сутрин ще дойдат доктори, за да ви …
Само че не можа да продължи, защото Анян скочи.
— Как така доктори? — извика Анян. — Не искам да вървя при докторите! Няма да отида при докторите! Ще се оплача! Освен това не мога да отида при докторите, аз съм болен!
Докато Анян плачеше, учителката чукна с линийката си по катедрата и продължи:
— Няма никакви причини да се безпокоите н да се държите като бебета. Докторите само ще ви флуорографират, това никак не боли и …
— Ама на мен ми казаха, че идвали да ни режат апендиксите! — обади се Алсесг. — Ако е за апендиксите, как да е, обаче за флуорографирането мен ме няма!
— Апендиксите ли? — изпищя Анян и се затъркаля по земята.
Учителката се ядоса, започна отново да чука с линийката по катедрата и каза на Анян да стои мирен, ако не иска да получи двойка по география (имахме час по география). После каза, че ако някой се обади отново, ще изхвърчи от училището. Тогава никой не каза нищо повече, освен учителката.
— Тъй — каза тя, — Флуорографирането означава, че просто ще ви направят една снимка, за да проверят дали белите ви дробове са в ред. Освен това вас сигурно са ни преглеждали на рентген и много добре знаете какво е. Значи, няма нужда да шумите и без това е безсмислено.
— Ама, госпожице — започна Клотер, — на мен белите ми дробове …
— Не ме занимавайте с белите си дробове, по-до-бре елате на дъската и ни кажете какво знаете за притоците на Лоара — каза учителката.
Клотер тъкмо беше изпитан и наказан да стои прав в ъгъла, когато влезе Бульона.
— Сега е ред на вашия клас, госпожице — каза Бульона.
— Чудесно — рече учителката. — Станете тихо и се подредете.
— И наказаните ли? — обади се Клотер. Учителката не успя да му отговори, защото Анян отново ревна да плаче, закрещя, че никъде нямало да първи, че ако го били предупредили, щял да донесе извинителна бележка от родителите си, утре щял да я донесе, държеше се здраво с две ръце за чина и риташе на всички страни. Учителката въздъхна и отиде при него.
— Слушай, Анян — каза учителката. — Уверявам те, че ням? от какво да се боиш. Докторите дори няма да те пипнат; пък и ще видиш колко е забавно — докторите са дошли с един голям камион, в камиона се влиза по една малка стълбичка. А вътре е толкова хубаво, че не можеш си го представиш. Освен това знаеш ли какво; ако си послушен, обещавам ти да те изпитам по математика.
— Ама на дробите ли? — попита Анян. Учителката каза „да“. Тогава Анян пусна чина и застана в редицата заедно с нас, като трепереше здравата и издаваше едно тихичко „ъх-ъх-ъх“ през цялото време.
Кай слизахме в двора, срещнахме големите, които се връщаха в клас.
— Ей! Боли ли? — попита ги Жофроа.
— Ужас! — отвърна един от големите. Пари, боцка, дращи, всички са с едни огромни сатъри и навсякъде има кръв!
Големите си заминаха, като се кикотеха. Анян се затъркаля по земята, стана му лошо и се наложи Бульона да го вземе на ръце и да го отнесе в амбулаторията. Пред училищната врата беше спрял един много голям бял камион, със стълбичка за качване отзад и друга стълбичка за слизане отстрана, отпред. Адски щуро. Директорът разговаряше с един доктор, облечен в бяла престилка.
— Ей тия са — каза директорът, — тъкмо за тях ви говорех.
— Не се безпокойте, господин директоре — каза докторът, — ние сме свикнали, при нас нещата ще минат гладко). Всичко ще протече тихо и спокойно.
И изведнъж се чуха страхотни викове; пристигаше Бульона, дърпайки Анян за ръката.
— Струва ми се, че ще е добре да започнете с този тук — рече Бульона. — Малко е нервен.
Тогава един доктор взе Анян на ръце, Анян го зарити и г.нкаше да го пуснат, защото му били обещали, че докторите няма да го пипат, всички тук лъжели и тон щял да се оплаче в полицията. След това докторът влезе в камиона заедно с Анян, чуха се отново писъци н един дебел глас каза: „Престани да мърдаш! Ако продължаваш да се въртиш, ще те взема с мен в болницата!“ После се чу едно „ъх-ъх-ъх“ н видяхме Анян, който слезе широко ухилен от страничната врата и затича към училището.