— Тъй — каза един доктор и си изтри лицето. — Първите пет; крачка напред! Хайде, като войничета!
Никой не се помръдна и докторът посочи петима души с пръст.
— Ти, ти, ти, ти и ти — каза докторът.
— Че защо ние, а не тон? — попита Жофроа, като посочи Алеест.
— Правилно! — обадихме се ние с Рюфюс, Клотер и Мексан.
— Докторът каза: Ти, ти, ти, ти и ти — рече Алсест. — За мен не каза нищо. Значи, ще вървите вие — ти, ти, ти, ти и ти! Аз не!
— Тъй ли? Щом пък ти няма д и вървиш, няма да отиде нито той, нито той, нито той, мито той, нито аз! — заяви Жофроа.
— А Се вие докога ще продължавате — викна докторът. — Хайде, вие петимата — качвайте се! Вървете.
Тогава ние се качихме. В камиона беше много щуро; един доктор ни записа имената накараха пи да си съблечем ризите, сложиха ни един след друг да застанем зад едно стъкло, после казаха, че това било всичко и можем да си облечем ризите.
— Ама камионът е много щур! — каза Рюфюс.
— Видя ли каква масичка! — рече Клотер.
— Сигурно за пътешествия ще бъде страхотен! — казах аз.
— Ами това нещо как работи? — попита Мексан — Не пипайте нищо! — извика единият доктор, — Хайде, слизайте! Бързаме! Марш … Не! Не отзад! Оттук! Оттук!
Само че Жофроа, Клотер и Мексан вече бяха тръгнали да слизат отзад и стана безумна суматоха, защото имаше други, които се качваха. След това докторът, който стоеше на задната врата, спря Рюфюс, който бе заобиколил камиона и искате да се качи отново, и го попита дали вече не е минал през флуорографа.
— Не — каза Алсест, — аз минах.
— Ти как се казваш? — попита докторът.
— Рюфюс — отвърна Алсест.
— Ох, ще ме заболи! — каза Рюфюс.
— Ей, вие! Я не се качвайте от предната врата! — викна един доктор.
Докторите продължиха да работят — сума приятели се качваха и слизаха, а Алсест обяснявате на един доктор, че за него нямало смисъл, понеже апен-диксът му бил отрязан. После шофьорът на камиона се подаде от прозореца и попита може ли да тръгна, понеже вече доста били закъснели.
— Кара!!! — извика един доктор от вътрешността на камиона. — Всички минаха с изключение па един — Алсест. Той сигурно отсъствува!
И камионът си тръгна, а докторът, който спореше с Алсест на тротоара, се обърна и завика:
— Ей! Чакайте ме! Чакайте ме!
Само че онези от камиона не го чуха, сигурно защото всички викахме.
Докторът беше побеснял. А пък ние всъщност бяхме наравно с докторите: те ни оставиха един от своите хора, но взеха със себе си едно наше приятелче — Жофроа. Той беше останал в камиона.
РЮФЮС Е БОЛЕН
Бяхме в клас, тъкмо решавахме една много трудна задача за някакъв селянин, който бил продал сума ти яйца и ябълки, и изведнъж Рюфюс вдигна ръка.
— Кажи, Рюфюс? — рече учителката.
— Мога ли да изляза, госпожице? — попита Рюфюс. — Май съм болен.
Учителката извика Рюфюс при катедрата; поогледа го, пипна челото му н каза:
— Ама ти наистина не изглеждаш добре. Излез, иди до амбулаторията и кажи да те прегледат.
Рюфюс си излезе адски доволен, без да си дореши задачата. Тогава Клотер вдигна ръка, а учителката го наказа да спрегне глагола: „Не бива да се преструвам на болен, за да си търся извинение с надеждата да избягна решаване го на задачите по математика“. Във всички времена н наклонения.
През междучасието 01 крих ме Рюфюс на двора и отидохме при него.
— Беше ли в амбулаторията? — попитах аз.
— Не — отвърна ми Рюфюс. — Седях на скришно място до края на часа.
— Че защо не отиде до амбулаторията? — попита Йодес.
— Да не съм луд рече Рюфюс. — Като отидох там миналия път, ми сложиха йод на коляното н щипеше ужасно.
Тогава Жофроа попита Рюфюс наистина ли е болен, а Рюфюс го попита за бой ли плаче. Тогава Клотер се захили и не си спомням добре какво казаха приятелите и как стана цялата работа, обаче след малко всички се биехме здравата около Рюфюс, който седна да ни гледа и се развика: Давай! Давай! Давай!
Разбира се, както обикновено Алсест и Анян не се биеха Анян си преговаряте уроците, пък и никой не бива да го удря заради очилата, а Алсест трябваше да доизяде две филии до края на междучасието. След това дотича господин Мушабиер. Господин Мушабиер е нов възпитател, не е много стар и помага на Бульона — той си е нашият възпитател — да ни възпитава. Щото вярно де: колкото и да сме мирни, възпитателната работа през междучасието е мъчно нецо.
— Е? — попита господин Мушабиер. — Какво има пак, хулигани такива? Ще издействувам да ви накажат до един!