— Без мене — каза Рюфюс. — Аз съм болен.
— Да де — обади се Жофроа.
— А мога ли да ти фрасна един? — попита Рюфюс.
— Тихо! — викна господин Мушабиер. — Тихо, защото иначе всички ви ще разболея!
Тогава ние млъкнахме, а господин Мушабиер извика Рюфюс при себе си.
— Какво ви е? — попита господин Мушабиер. Рюфюс отвърна, че не му било добре.
— Казахте ли на родителите си? — попита господин Мушабиер.
— Да — рече Рюфюс, — казах на мама сутринта.
— Е — попита господин Мушабиер, — тогава защо майка ви ви пусна да дойдете на училище?
— Ами аз всяка сутрин казвам на мама, че не ми е добре — обясни Рюфюс. — Тя откъде може да разбере. Само че този път няма майтап.
Господин Мушабиер огледа Рюфюс, почеса се по главата и му каза да отиде до амбулаторията.
— Не — извика Рюфюс.
— Как така не? — рече господин Мушабиер. — Щом сте болен, трябва да отидете в амбулаторията. Като съм казал нещо, ще ме слушате!
Господин Мушабиер хвана Рюфюс за ръката, обаче Рюфюс се разкрещя: „Не! Не! Няма да отида! Няма да отида!“, затъркаля се по земята и ревна да плаче.
— Не го бийте де — обади се Алсест, който си беше доял филиите, — не виждате ли, че е болен?
Господин Мушабиер се изблещи срещу Алсест.
— Че аз не го … — понечи да каже той, после се зачерви ужасно, викна на Алсест да не се бърка, където не му е работа, и заяви, че ще го накаже.
— Ново двайсет! — извика Алсест. — Значи, мен ще накажат, понеже тоя тъпак е болен?
— А мога ли да ти фрасна един? — обади се Рюфюс, като спря да плаче.
— Да, де — измънка Жофроа.
Всички се развикахме и започнахме да спорим; Рюфюс седна да ни гледа и тогава дотърча Бульона.
— Какво става, господин Мушабиер — каза Бульона, — някакви неприятности ли?
— Понеже Рюфюс е болен — обясни йодес.
— Вас не ви питам — рече Бульона. — Господин Мушабиер, ако обичате, накажете този ученик.
Господин Мушабиер наказа Йодес и Алсест се зарадва, понеже, като си наказан с още някого, е повесело.
После господин Мушабиер обясни на Бульона, че Рюфюс не искал да отиде в амбулаторията, че Алсест си позволил да му каже да не бие Рюфюс, а той изобщо нямал намерение да го бие, и че ние сме непоносими, непоносими, непоносими. Това го повтори три пъти и последния път гласът му напомняше гласа на мама, когато я ядосам.
Бульона погали с ръка брадичката си, хвана господин Мушабиер за лакътя, дръпна го настрана, сложи ръка на рамото му и дълго му говори нещо поверително. После Бульона и господин Мушабиер се върнаха при нас.
— Сега ще видите, млади момко — рече Бульона широко усмихнат.
И повика Рюфюс с пръст.
— Направете ми удоволствието да дойдете с мен до амбулаторията без повече разправии. Разбираме ли се?
— Не! — извика Рюфюс.
После се търкулна на земята с плач и викове:
— Никога! Никога! Никога!
— Не го насилвайте сега — обади се Жоашен.
Е, тогава стана страшно. Бульона се зачерви целият, наказа Жоашен, а после наказа и Мексан, понеже се смеел. Учудих се само от това, че сега господин Мушабиер бе широко усмихнат.
После Бульона каза на Рюфюс:
— Хайде в амбулаторията! Веднага! И без спорове!
Рюфюс усети, че сега не е момент за шеги и се съгласи да отиде, но само при условие, че няма да му слагат йод на коленете.
— Йод ли? — рече Бульона. — Няма да ви слагат йод. Само че като оздравеете, елате да ми се обадите. Имаме някои сметки за уреждане. Сега тръгвайте с господин Мушабиер.
Всички поехме към амбулаторията, а Бульоня се развика:
— Ей, не всички! Само Рюфюс! Амбулаторията не е двор за междучасия! А и другарят ви може да е болен от нещо заразно!
Това ни побърка от смях, само Анян все се страхува да не се зарази от другите.
После Бульона би звънеца и влязохме в час, а господин Мушабиер изпрати Рюфюс до тях. Късметлия е този Рюфюс; имахме час по граматика.
Иначе болестта, за щастие, се оказа безобидна.
Рюфюс и господин Мушабиер са болни от шарка.
РОЖДЕНИЯТ ДЕН НА МАРИ-ЕДВИЖ
Днес съм канен на рожден ден у Мари-Едвиж. Мари-Едвнж е момиче, обаче пак е страхотна; има жълта коса, сипи очи, цялата е розова и е дъщеря на господин и госпожа Куртьоплак, нашите съседи. Господин Куртьоплак е управител на щанда за обувки в магазин „Пти Епарнин“, а госпожа Куртьоплак свири на пиано и винаги пее една и съща песен със сума ти писукания, конто се чуват много добре у нас всяка вечер.
Мама купи подарък за Мари-Едвиж; една кухничка с тенджерки н черпани, чудя се как ли може човек да се забавлява с такива играчки. После мама ми облече морскосиньото костюмче, върза ми връзка, среса ме и ме зализа със сума ти брилянтин, каза ми, че трябва да се държа прилично като голям мъж и дойде с мен до къщата на Мари-Едвиж, която е до нашата къща. Аз бях доволен, понеже обичам рождените дни и обичам Мари-Едвиж. Разбира се, не на всеки рожден ден можеш да се събереш с приятели като Алсест, Жофроа, Йодес, Рюфюс, Клотер, Жоашен или Мексан — те са ми съученици, — но все пак винаги е весело; има сладки, играе се на каубои, на стражари и опаши и въобще е щуро.