Отвори ни майката на Мари-Едвиж и нададе възклицания, сякаш бе изненадана, че съм дошъл, а всъщност тя се обади на мама да ме покани. Беше много любезна, каза ми, че съм сладуран и повика Мари-Едвиж да види какъв хубав подарък съм й донесъл. Мари-Едвиж пристигна — беше цялата розова, носеше бяла рокля със сума ти гънчици и въобще беше чудесна. Аз малко се притеснявах да й дам подаръка, бях сигурен, че ще й се види скапан (и напълно се съгласих с госпожа Куртьоплак, когато каза на мама, че не е трябвало. Мари-Едвиж обаче като че ли се зарадва на кухничката; шантава работа са това момичетата! После мама си тръгна, като ми повтори да се държа прилично.
Влязох в къщата на Мари-Едвиж, а вътре имаше две момичета и целите им рокли бяха на ситни гънчици. Казваха се Мелани и Йодокси, Мари-Едвиж ми обясни, че били най-добрите н приятелки. Подадохме си ръце и аз се настаних в ъгъла ня едно кресло, докато Мари-Едвиж показваше кухничката си на най-добрите си приятелки. Мелани каза, че имала същата, само че по-хубава; Йодокси обаче заяви, че надали кухничката на Мелани можела да се сравни със сервиза за маса, който получила на именния си ден. После трите започнаха да се карат.
След това на вратата започна да се звъни и надойдоха сума ти момичета в роклички с гънчици, с разни тъпи подаръци, едно-две даже носеха кукли. Да бях знаял, и аз щях да си донеса футболната топка. После госпожа Куртьоплак рече:
— Е, струва ми се, че всички се събраха; можем да отидем в трапезарията.
Като видях, че само аз съм момче, много ми се прииска да си отида у дома, но не посмях и целите ми бузи пареха, когато влязохме в трапезарията. Госпожа Куртьоплак ме настани между Леоптип и Бертий, а Мари-Едвиж ми обясни, че те също били най-добрите й приятелки.
Госпожа Куртьоплак ни сложи книжни шапчици на главите; моята беше остра като на палячо и се-държеше с ластик. Като ме видяха, всички момичета изпокапаха от смях, бузите ми започнаха да парят още по-силно, а възелът на вратовръзката м и се видя ужасно стегнат.
Яденето не беше лошо: имаше бисквит кн, какао, донесоха торта със свещи, Мари-Едвиж ги духна и всички изръкопляскаха. На мене нето не ми се ядеше. Хем иначе след закуската, обеда и вечерята или-много обичам следобедните закуски. Обичам ги почти толкова, колкото сандвичите през междучасието.
Момичетата си ядяха и непрекъснато дърдореха всички едновременно; хилеха се и се преструваха, че хранят куклите си.
После госпожа Кдргьоплак съобщи, че ще се преместим в хола и аз пак отидох да седна на креслото в ъгъла.
След това Мари Едвиж застана насред хола с ръце, скръстени зад гърба, и издекламира нещо, където се разправяше за някакви птичета. Когато свърши, всички заръкопляскахме и госпожа Куртьоплак попита дали друг някой иска да направи нещо или да декламира, да танцува или да попее.
— Може би Никола! — попита госпожа Куртьоплак. — Такова мило момченце не може да не знае някое стихотворение.
На мен нещо ми се беше събрало в гърлото, поклатих отрицателно глава и всички си умряха от смях, понеже сигурно приличах на палячо с тая остра шапка. Тогава Бертий даде куклата си на Леокади да и я пази, седна до пианото и се напъна да изсвири нещо с изплезен език, само че забрави края и се разплака. Тогава госпожа Куртьоплак стана, каза, че било чудесно, целуна Бертий, помоли ни да и ръкопляскаме и всички се разръкопляскаха.
После Мари-Едвиж нареди всичките си подаръци насред килима и момичетата започнаха да крещят и да се смеят, макар че там нямаше нито една свястна играчка: моята кухня, друга по голяма кухня, шевна машина, кукленски рокли, гардеробче и някаква ютия.
— Защо не си поиграеш с твоите другарки? — попита ме госпожа Куртьоплак.
Аз я изгледах мълчаливо. Тогава госпожа Куртьоплак плесна с ръце и викна:
— Сетих се какво ще направим сега! Наредете се в кръг! Аз ще свиря на пианото, а вие ще танцувате!
Аз не исках, обаче госпожа Куртьоплак ме дръпна за лакътя, наложи се да хвана ръцете на Бландин и на Йодокси, наредихме се в кръг и започнахме да се въртим, а госпожа Куртьоплак свиреше на пианото своята песен. Помислих си, че ако приятелите ме видят, ще трябва да се местя в друго училище.
После на вратата се звънна, беше дошла мама; ужасно се зарадвах, като я видях.