— Никола е направо сладуран — каза госпожа Куртьоплак на мама. — Никога не съм виждала такова послушно момченце. Може да е малко свитичък, но от всичките ми гостенчета той се държа най-прилично!
Мама малко се поучуди, но беше доволна. В къщи мълчаливо седнах на едно кресло, а когато се върна татко, погледна ме и понита мама какво ми е.
— Аз се гордея с него — рече мама. — Отиде на рождения ден на съседското момиченце, бил единственото момче между поканените, а госпожа Куртьоплак ми каза, че се е държал най-добре!
Татко си потърка брадичката, махна ми книжната шапка, погали ме по косата, избърса с кърпичка полепналия по ръката му брилянтин и ме попита добре ли съм се забавлявал. Тогава аз се разплаках.
Татко си умря от смях и още същата вечер ме заведе на един филм със сума ти каубои, които се пребиваха от бой и стреляха до безкрай с револверите си.
Изтече още една учебна година, не, по-малко напрегната от предишната. След раздаването на наградите Никола, Алсест, Рюфюс, Нодес, Жофроа, Мексан, Жоашен, Клотер и Анян се разотидоха с лека тъга. Но — зовът на ваканцията е всемогъщ, радостта отново нахлу в младите сърца на учениците.
Все пак има нещо, което тревожи Никола — в къщи не се споменава нищо за почивка.
ДА БЪДЕМ РАЗУМНИ
Чудя се само защо в къщи още не е станало дума за почивката! Другите години татко все казваше, че искал да отидем еди-къде си, мама искаше да отидем другаде и ставаха големи разправии. Татко и мама казват, че щом е тъй, по-добре никъде да не заминаваме, аз се разплаквам и накрая отиваме, където каже мама. Тая година обаче — нито звук.
А всички приятели от училище вече се готвят да пътуват. На Жофроа татко му е много богат и той ще прекара ваканцията в неговата голяма къща край морето. Жофроа ни разправяше, че си имал на плажа място само за него, там друг нямал право да идва да си играе с пясъка. Това може да са смехории, той Жофроа обича да послъгва.
Анян е първенец на класа и любимец на учителката, той ще върви през ваканцията в Англия, в някакво училище, където щял да учи английски. Анян въобще си е луд.
Алсест заминава да яде гъби в Перигор, татко му имал там приятел — управител па месарница. И всички останали са пак така: всички отиват на море, на планина или при бабите си на село. Само аз още не знам къде те вървя и е адски тъпо, понеже едно от най-сладките неща на ваканциите е да си ги обсъждаш с приятели предварително и после след завръщането.
Затова днес в къщи питах мама къде ще ходим на почивка. На мама лицето й се удължи, тя ме целуна по челото, каза ми, че ще говорим за това, „когато татко се върне, моето момченце“, и да отида сега да си поиграя в градината.
Тогава аз отидох в градината и зачаках татко, а когато той се върна от службата си, изтичах насреща му; той ме вдигна, извика „опала“ и аз го попитах къде ще ходим на почивка. Тогава татко престана да се смее, върна ме обратно на земята и каза, че ще поговорим за това в къщата, а там мама седеше в хола и ни чакаше.
— Струва ми се, че дойде мигът — рече татко.
— Да — отвърна мама, — той ме попита преди малко.
— Е, значи, трябва да му кажем — каза татко.
— Ами кажи му де — рече мама.
— Защо аз? — попита татко. — Кажи му ти.
— Аз ли? Откъде-накъде, ти ще му кажеш — рече мама. — Това ти го измисли.
— А, ще прощаваш — каза татко, — ти беше съгласна с мене, дори каза, че това ще му подействува благотворно, а и на нас също. Колкото аз съм длъжен да му кажа, толкова и ти.
— Хубаво де — рекох аз, — за ваканцията ли ще говорим, или напротив? Всички приятели заминават и става тъпо, като не мога да им кажа къде отиваме и какво ще правим там.
Тогава татко седна в креслото, хвана ме за ръцете и ме притегли до коленете си.
— Моят Никола вече е голямо и разумно момче, нали така? — попита татко.
— О, да! — рече мама. — Че той е цял мъж!
Аз хич не обичам да ми казват, че съм станал голямо момче, защото след това най-често ми се случват неприятни неща.
— Сигурен съм — рече татко, — че моето голямо момче иска да отиде на море!
— Да, да! — казах аз.
— Да отиде на море, да плува, да лови риба, да си играе на плажа, да се разхожда в гората — рече татко.
— Там, дето ще ходим, има ли гора? — попитах аз. — Значи, отиваме на друго място, не ’където бяхме Миналата година?
— Слушай — обърна се мама към татко. — Не мога да издържа. Според мен като че ли тази идея не е много добра. Я да се откажем. Виж, догодина …
— Не! — рече татко. — Казана дума — хвърлен камък. Смелост, дявол да го вземе! Освен това Никола ще бъде разумен; нали, Никола?