— Пропаднах в дупка! Помощ! Пропаднах в дупка!
Всъщност обаче беше клекнал. Галбер е голям шегаджия!
Накрая груповите отговорници сметнаха, че тази сутрин сме се къпали предостатъчно и започнаха да свирят и да викат: „Сбор по групи на плажа!“ Построихме се в редица и нашият отговорник ни преброи.
— Единайсет! — рече той. — Един липсва! Липсваше Полен, който седеше във водата и не искаше да излезе.
— Искам да стоя въз водата! — викаше той. — Ако изляза, ще ми стане студено! Искам да стоя във водата!
Отговорникът май се пораздразни, доведе го, като го дърпаше за ръката, а Полен викаше, че искал да се върне при татко си, при майка см и във водата. След това отговорникът отново ни преброя и видя, че пак липсва някой.
— Крепен го няма — обадиха се от строя.
— Да не е влязъл пак във водата — попита нашият отговорник, като пребледня ужасно.
Само че отговорникът на съседната група го попита:
— Имам тука един в повече, да не е от твоите? Това беше Крепен, отишъл да поговори с едно момче, понеже носело шоколад. Когато отговорникът се върна с Крепен, пак ни преброи и установи, че сме станали тринайсет.
— Кой не е от групата „Тигрово око“? — попита отговорникът.
— Аз — обади се един дребосък, който не ни беше познат.
— Ти от коя група си попита отговорникът, — от „Орлетата“? Или от „Ягуарите“!
— Не — отвърна дребосъкът, — аз съм от хотел „Белвю“, от големия плаж. Татко ми спи ей там, на мостчето.
И дребосъкът извика: — Татко! Татко!
Чичкото, конто спеше, вдигна глава и тръгна полекичка към нас.
— Какво пак има, Бобо? — попита чичкото. Тогава нашият отговорник му каза:
— Вашето синче дошло да играе с нашите деца. Нищо, изглежда, му се харесват детските лагери.
А чичкото отвърна:
— Да де, ама аз никога не бих го пуснал. Не че искам да ви обиждам, обаче според мен щом депата са без родители, няма кой да ги наглежда.
„Скъпа мамо, скъпи татко,
Много съм послушен, изяждам, си всичко, много си играя и ви моля да напишете едно извинително писмо на господин Рато и да му кажете, че не бива да спя следобед, също като писмото, което занесох на учителката, когато татко не можа да реши задачата по математика …“
(Откъс от писмо на Никола до неговите родители)
„Милото ми момче,
Надявам се, че си послушен, че си изяждаш всичко и много си играеш. Господин Рато е прав за следобедния сън; трябва да си почиваш и да спиш както следобед, така и след вечеря. Нали си те знаем, пиленцето ми, ако те оставят, ще искаш да си играеш, даже през нощта. За щастие, възпитателите ти бдят над тебе и ти винаги трябва да ги слушаш. Татко каза за задачата по математика, че бил намерил решението, само че искал ти сам да стигнеш до него …“
(Откъс от писмо до Никола от неговите родители)
НОЩНИ ИГРИ
Миналия ден на вечеря господин Ратоу който е ръководител на нашия лагер, приказваше нещо с нашите групови отговорници. Говореха си полугласно и от време на време поглеждаха към нас. След десерта — беше хубав, конфитюр от френско грозде — ни казаха бързо да отиваме да си лягаме.
Нашият групов отговорник дойде при нас з бунгалото и ни попита добре ли се чувствуваме. После ни каза да заспиваме веднага, защото щели да ни трябват сили.
— За какво, шефе? — попита Каликст.
— Ще видите — отвърна отговорникът, каза ни „лека нощ“ и угаси светлината.
Аз си усещах, че тая нощ няма да е като другите, и разбрах, че няма да мога да заспя; винаги ми става така, когато си легна възбуден.
Събудих се изведнъж, понеже чух викове и свирки.
— Нощни игри! Мощни игри! Сбор за нощните игри! — викаха вън.
Всички насядахме в леглата си освен Галбер, който нищо не беше чул и си спеше, и Полен, който се беше изплашил, плачеше под одеялото си и не можехме да го видим, обаче го чувахме да мучи отдолу: „Ммм … М м м … Ммм …“ Ние обаче си знаем човека и се досетихме какво викаше: сигурно както обикновено искаше да се прибере при татко си и при майка си.
После вратата на нашето бунгало се отвори, влезе груповият ни отговорник, светна и ни каза бързо да се обличаме за нощния сбор и да си сложим дебели пуловери. Тогава Полен си подаде главата изпод одеялото, започна да вика, че го било страх да излиза през нощта, че родителите му по никакъв начин не го пускали да излиза през нощта и той нямало да излиза през нощта.