— Добре — рече нашият групов отговорник. — Тогава си стой тук.
Като чу, Полен скочи и пръв се облече и се приготви за излизане, защото го било страх да стои сам в бунгалото, и въобще щял да се оплаче на татко си и на майка си. Сборът се състоя насред лагера. Беше тъмна нощ и бяха запалили лампите, обаче пак не се виждаше почти нищо.
Господин Рато ни чакаше.
— Мили деца — рече господин Рато, — решихме да организираме нощни игри. Господин Жьону, нашият домакин, когото всички обичаме, е взел със себе си едно флагче. Вие трябва да откриете господин Жьону и да върнете флагчето в лагера. Ще действувате по групи, групата, която донесе флагчето, ще получи допълнителна порция какао. Господин Жьону ни е оставил някои указания, които ще ви дадат възможност да го откриете по-лесно. Слушайте внимателно: „Тръгнах по посока към Китай, а пред три големи бели камъка …“ Ама вие не можете ли да помълчите малко, като говоря?
Бертен прибра свирката си в джоба и господин Рато продължи:
— „… пред три големи бели камъка промених решението си и навлязох в гората. Само че за да не се изгубя, постъпих като Палечко и …“ За последен път, ще престанете ли да си играете с тази свирка?
— О, прощавайте, господин Рато — обади се един групов отговорник, — мислех, че сте свършили.
Господин Рато въздъхна дълбоко и рече:
— Хубаво. Разполагайки с тези указания, вие ще можете да откриете господин Жьону и неговото флагче, ако проявите изобретателност, прозорливост и инициатива. Не се отделяйте от групите си, нека да спечелят най-добрите. Хайде!
Груповите отговорници се разсвириха като бесни, всичко живо се разтича насам-натам, обаче не излизахме от лагера, защото никой нямаше представа накъде да върви.
Бяхме адски доволни: да си играеш през нощта е истинско приключение.
— Аз ще си донеса електрическото фенерче — извика Каликст.
Само че нашият групов отговорник го върна.
— Не се пръскайте — каза той. — Обсъдете помежду си откъде да започнем да търсим. И побързайте, ако не искате друга група да открие господин Жьону преди вас.
Според мен нямаше какво толкова да се безпокои, защото всичко живо тичаше и крещеше, обаче никой още не бе излязъл от лагера.
— Да видим сега — каза нашият групов отговорник. — Помислете. Господин Жьону казва, че е тръгнал по посока към Китай. Накъде трябва да се върви, за да се стигне до тази далекоизточна страна?
— Аз имам един атлас, където е изрисуван Китай — каза ни Крепен. — Леля Розали ми го подари за рождения ми ден; пък аз исках колело.
— Аз имам у дома много щуро колело — обади се Бертен.
— Ама състезателно ли? — попитах аз.
— Какво го слушаш — каза Крепен, — това са смехории!
— А като те фрасна, това смехория ли ще бъде? — попита Бертен.
— Китай се намира на изток! — извика нашият групов отговорник.
— А изток накъде е? — попита някой.
— Ей, шефе — извика Каликст, — тоя не е от нашите! Той е шпионин!
— Не съм шпионин — извика оня. — Аз съм от група „Орлетата“, това е най-добрата група в лагера!
— Ами тогава иди си при вашите хора — рече нашият отговорник.
— Да, ама не ги знам къде са — отвърна оня и ревна да плаче.
Беше абсолютен тъпак, защото неговата група сигурно беше някъде наблизо, нали никой още не бе излязъл от лагера.
— От коя страна изгрява слънцето? — попита нашият отговорник.
— Изгрява от страната на Галбер, на него леглото му е до прозореца! Той все се оплаква, че това го събуждало — каза Жонас.
— Ей, шефе! — извика Крепен. — Ами Галбер го няма!
— Вярно — каза Бертен, — той нали не се събуди. Здравата спи. Ще отида да го доведа.
— Само че побързай! — извика отговорникът.
Бертен хукна натам и се върна, за да съобщи, че на Галбер му се спяло и не искал да дойде.
— Толкова по-зле за него — рече отговорникът. — И без това изгубихме доста време!
Всъщност никой още не бе излязъл от лагера, така че нямаше нищо страшно.
После господин Рато, който продължаваше да стои насред лагера, започна да вика:
— Хайде малко тишина! Груповите отговорници да се погрижат за реда! Съберете групите си и започвайте играта!
Това не беше лека работа, защото в тъмнината се бяхме поомесили. При нас имаше две „орлета“ и двама „храбреци“. Доста бързо открихме Полен при „сиуксите“, защото плачът му лесно се познава. Каликст се бе отправил да шпионира „траперите“, които търсеха груповия си отговорник. Беше адски весело и изведнъж ливна страхотен дъжд.
— Играта се отменя! — извика господин Рато. — Всички групи да се прибират в бунгалата си!