— Следете внимателно плувките! — викна отговорникът.
Ние за следене си следяхме плувките, обаче нищо особено не се случваше. После изведнъж Полен изпищя, дръпна своя прът и на куката се беше закачила риба.
— Риба! — извика Полен. — Мамичко!
След това захвърли въдицата си и тя падна върху скалите. Отговорникът потърка с ръка бузите си, вгледа се в плачещия Полен и каза:
— Чакайте ме тук, ще отида да прибера въдицата на това … непохватно момче.
Отговорникът се спусна по скалите, пък то е опасно, понеже много се хлъзга, но всичко мина добре. Станаха разправии само когато Крепен също понечи да се спусне, за да помогне на отговорника, и цопна във водата, обаче отговорникът го извади оттам. Отговорникът така се развика, че в далечината по плажа наставаха сума хора и започнаха да гледат към нас. Когато отговорникът върна въдицата на Полен, рибата се беше откачила от куката. Полен най се зарадва, задето и червеят беше изчезнал. Полен нямаше нищо против да продължи да лови риба, стига само да не му слагат червей на куката.
Първата риба я хвана Галбер. Въобще на Галбер му вървеше тоя ден — неговият червей беше спечелил състезанието, а ето че успя да хване и риба. Всички отидохме да я видим. Рибата му не беше много голяма, обаче Галбер пак беше горд с нея и отговорникът го похвали. После Галбер каза, че приключва — щом си е хванал рибата, — излетна се на мостчето и заспа. Ловя се на бас, че не можете позна кой хвана втората риба! Аз! Жестока риба! Направо страхотна! Беше съвсем малко по-мъничка от рибата на Галбер, обаче си я биваше. Само стана гадно, дето отговорникът се нарани с куката, като я откачаше (чудна работа, просто бях готов да се закълна, че накрая ще му се случи нещо такова). Сигурно затова отговорникът заяви, че е време да се прибираме. Атаназ и Бертен запротестираха, понеже още не бяха успели да си разплетат влакната.
Като давахме рибите на готвача, малко бяхме притеснени, понеже сигурно не ще да са съвсем достатъчни две риби, когато правиш супа за цял лагер. Готвачът обаче започна да се кикоти, каза ни, че всичко било наред и тъкмо това му трябвало. И за награда ни даде бисквити.
Голяма работа е тоя готвач! Супата беше чудесна и господин Рато дори извика:
— За група „Тигрово око“ — хип, хип …
— Ура! — викнаха всички, а и ние с тях, защото наистина се чувствувахме горди.
После аз питах готвача как е станало тъй, че рибите в супата бяха толкова много и толкова големи. Тогава готвачът започна да се кикоти и ми обясни, че рибите набъбвали, когато се разварят. И понеже е добричък, даде ми една филия с конфитюр.
Ваканцията свършва, всички трябва да отпътуват от лагера. Разбира се, това е тъжно, но децата се утешават, като си мислят колко щастливи ще бъдат родителите им да ги видят отново. Преди отпътуването в Синия лагер бе организирана голяма прощална вечер. Всяка група показа способностите на своите членове: групата на Никола закри празника, построявайки се в пирамида като истинска акробатическа трупа. На върха на пирамидата едно от момчетата размаха флага на група „Тигрово око“ и всички на висок глас изрекоха паролата на групата: „Смелост!“
И наистина по време на прощаването всички те проявиха смелост с изключение на Полен, който плачеше и викаше, че искал да остане в лагера.
СПОМЕНИ ОТ ВАКАНЦИЯТА
Току-що се върнах от ваканцията; бях в един детски лагер и прекарах много хубаво. Когато пристигнахме с влака на гарата, там ни чакаха всички татковци и всички майки. Беше направо страхотия: всичко живо викаше, едни плачеха, защото още не бяха открили майките и татковците си, други се смееха, понеже ги бяха открили, груповите отговорници ни свиреха да не объркваме редиците, служителите на гарата свиреха, за да накарат груповите отговорници да престанат да свирят, понеже имаше опасност влаковете да тръгнат. Изведнъж видях татко и мама и тогава стана толкова хубаво, че не мога да ви го опиша. Хвърлих се в прегръдките на мама, после се хвърлих в прегръдките на татко, разцелувахме се и те ми казаха, че съм пораснал, че много съм почернял. На мама очите й бяха мокри, татко се смееше тихичко и мънкаше „брей, брей“, и ме галеше по косата. Аз започнах да им разказвам как съм си прекарал ваканцията и тръгнахме да излизаме от гарата, а татко ми изгуби куфара.
Бях много щастлив, като се прибрах в къщи, у дома мирише много хубаво и там е моята стая с всичките ми играчки. Мама отиде да приготви обяда и беше адски щуро, защото в лагера ни хранеха добре, обаче мама готви най-хубаво и даже като сбърка някой сладкиш, той е по-вкусен от всичко, което сте яли някога — Татко седна в едно кресло и си разтвори вестника, а аз го попитах: