— Ами сега какво да правя?
— Че отде да знам — отвърна татко, — сигурно си уморен от пътуването, иди в стаята си да си починеш.
— Ама аз не съм уморен — казах аз.
— Тогава иди да си играеш — рече татко.
— С кого? — попитах аз.
— Е как с кого, що за въпрос! — каза татко. — Предполагам: с никого.
— Аз не мога да си играя сам — рекох аз. — Не е честно, в лагера бяхме сума ти приятели и винаги имаше какво да правим.
Тогава татко пусна вестника на коленете си, смръщи очи и ми каза:
— Тук не се намираш в лагер и ще ми доставиш удоволствието да отидеш да си играеш сам!
Тогава аз се разплаках, мама дотича от кухнята и каза:
— Добре започваме.
После ме успокои, каза ми да изляза в градината да си поиграя, докато стане обедът, или да поканя например Мари-Едвиж, която също се била прибрала от почивка. Тогава излязох тичешком, а мама започна да разговаря с татко. Мисля, че говореха за мен — много са доволни, дето се върнах. Мари-Едвиж е дъщеря на господин и госпожа Куртьоплак, нашите съседи. Господин Куртьоплак е управител на щанда за обувки в магазин „Пти Епар-нян“, на третия етаж, и често се карат с татко. Мари-Едвиж обаче е страхотна, въпреки че е момиче. Извадих голям късмет, защото, като излязох в нашата градина, видях Мари-Едвиж да си играе в тяхната.
— Здравей, Мари-Едвиж — рекох аз, — ще дойдеш ли тук да си поиграем заедно?
— Да — отвърна Мари-Едвиж и мина през една дупка в плета, която нито татко, нито господин Куртьоплак искат да оправят, понеже и двамата твърдят, че се намирала в градината на другия.
За последен път бях виждал Мари-Едвиж преди ваканцията и оттогава тя цялата е почерняла и е много хубава, понеже е със съвсем сини очи и със съвсем руса коса. Не, сериозно — макар да е момиче, Мари-Едвиж е страхотна.
— Добре ли изкара ваканцията? — попита ме Мари-Едвиж.
— Страхотно! — отвърнах аз. — Бях в един лагер, деляха ни на групи, моята беше най-добрата, казваше се „Тигрово око“ и аз й бях отговорник.
— Аз мислех, че отговорниците трябва да бъдат големи — рече Мари-Едвиж.
— Да де — рекох аз, — аз всъщност бях помощник на отговорника и той нищо не правеше, без да ме пита. Общо взето, аз командувах.
— А в лагера имаше ли момичета? — попита ме Мари-Едвиж.
— Ами! — отвърнах аз. — Къде ти, беше много опасно за момичета. Правехме страхотни неща и даже се наложи да спася двама, които щяха да се удавят.
— Разправяш смехории — каза Мари-Едвиж.
— Как така смехории? — извиках аз. — Даже не бяха двама, а трима, пропуснах един. Освен това, като отидохме на риболов, аз спечелих състезанието и хванах една ей такава риба!
Тук разперих ръце, колкото можех, а Мари-Едвиж започна да се киска, сякаш не ми вярваше. Това никак не ми хареса; тъй де, с тия момичета не може да се говори. Тогава аз й разправих как помогнах на полицията да открие един крадец, който се беше скрил в лагера, и как плувах чак до фара и обратно, и как всички ужасно се безпокояха, обаче на връщане ме поздравиха и казаха, че съм същински шампион. Разправих й също как всички приятели от лагера се бяха изгубили в гората, пълна с диви животни, а аз ги намерих.
— Аз пък ходих на плаж с мама и татко — каза Мари-Едвиж — и се сприятелих с едно момче, което се казваше Жано и беше страхотно на премятанките.
— Мари-Едвиж! — извика госпожа Куртьоплак, като се подаде от къщата. — Прибирай се веднага, обедът е готов!
— Друг път ще ти разправя — каза ми Мари-Едвиж и изчезна тичешком през дупката в плета.
Като се прибрах у дома, татко ме изгледа и каза:
— Е, Никола, видя ли се с приятелката си? Подобри ли ти се малко настроението?
Аз нищо не му отвърнах, качих се тичешком в стаята си и ритнах вратата на гардероба.
Тъй де, какво пък сега, ама ха, откъде-накъде Мари-Едвиж ще ми разправя разни смехории за ваканцията си? Първо на първо, това не ме интересува.
Освен това този неин Жано е глупак и грозник!
ЖОАШЕН СИ ИМА НЕПРИЯТНОСТИ
Вчера Жоашен не беше на училище, а днес закъсня, изглеждаше доста омърлушен и ние много се изненадахме. Не се изненадахме, задето Жоашен закъсня и изглеждаше омърлушен, понеже той често закъснява и винаги изглежда омърлушен, когато идва на училище, особено пък ако има контролно по граматика; изненадахме се, защото учителката му се усмихна широко и му каза:
— Е, поздравявам те, Жоашен! Сигурно си много доволен?