— Кой е този Леонс? — попита Клотер.
— Ами това е братчето ми — отвърна Жоашен.
— Я, какво смахнато име — рече Клотер.
Тогава Жоашен се нахвърли върху Клотер и го заудря здравата, понеже, както обясни после, едно нещо не можел да понася — да оскърбяват близките му.
ПИСМОТО
Ужасно се безпокоя за татко, напоследък е много зле с паметта.
Онази вечер раздавачът пристигна с един голям пакет за мене. Аз бях адски доволен, понеже много обичам раздавачът да ми носи пакети. Обикновено вътре има подаръци, изпратени от баба, която е майка на моята майка, а татко все казва, че не бивало децата да се глезят така. После започват да се карат с мама, обаче този път не се скараха и татко беше много доволен, понеже пакетът не беше изпратен от баба, а от господин Мушбум, който е началник на татко. Беше една картонена игра — аз я имам, — а вътре беше пъхната бележка за мене:
„На моя мил малък Никола, който има такъв работлив татко.
Роже Мушбум“
— Откъде пък се е сетил! — каза мама.
— Това е, защото оня ден му направих лична услуга — обясни татко. — Стоях на опашка на гарата, за да му взема билети за някакво пътуване. Струва ми се, че наистина е много любезно от негова страна, дето се е сетил да изпрати подарък на Никола.
— Още по-любезно би било, ако се беше сетил да те повиши — каза мама.
— Браво, браво! — рече татко. — Точно такива забележки е уместно да се правят пред детето. Какво всъщност предлагаш? Може би Никола да върне подаръка на господин Мушбум и да му поиска повишение за татко си?
— А, не! — казах аз.
То си е така, де: тази игра я имам, обаче винаги мога да сменя едната с някой приятел в училище за нещо по-свястно.
— Ама моля ти се — рече мама, — щом ти е приятно да глезят сина ти, аз ще си мълча.
Татко погледна тавана, като клатеше глава и стискаше устни, след което ми каза, че трябва да благодаря на господин Мушбум по телефона.
— Не — рече мама. — В такива случаи е редно да се отвърне с кратко писъмце.
— Права си — съгласи се татко. — С писмо е по-добре.
— Аз предпочитам да се обадя по телефона — рекох аз.
То си е така, де, тъпо е да пишеш, пък е много весело да се обаждаш по телефона, на мен в къщи никога не ми разрешават — освен когато звънне баба и поиска да й пратя целувки — Тя баба много обича да й пращам целувки по телефона.
— Теб никой не те пита — каза татко — Като ти казват да пишеш, ще пишеш!
Я, това не беше честно! Казах, че не ми се пише, че щом не ми разрешават да се обадя по телефона, не я ща тая скапана игра, имам си друга, по-хубава и щом е така, по-добре господин Мушбум да повиши татко. Тъй де, какво пък сега, ама ха!
— А искаш ли един шамар и да си легнеш без вечеря? — извика татко.
Тогава аз се разплаках, татко попита с какво си е навлякъл тая зла участ, а мама каза, че ако не се въдвори ред, самата тя ще си легне, без да вечеря, и ще трябва да се оправяме без нея.
— Виж, Никола — каза ми мама. — Ако си послушен и напишеш това писмо без повече разправии, ще ти дам две порции десерт.
Тогава аз се съгласих (имаше сладкиш с кайсии!), мама каза, че отива да приготви вечерята и влезе в кухнята.
— Тъй — рече татко. — Сега да напишем чернова. Той взе един лист и един молив от бюрото си, изгледа ме, захапа молива и ме попита:
— Дай да видим какво смяташ да му пишеш на стария Мушбум?
— Че отде да знам — рекох аз. — Освен да му кажа, че макар да я имам тази игра, съм много доволен, понеже мога да сменя неговата за нещо друго с приятели в училище; Клотер например има една страхотна синя кола, а пък …
— Да де, хубаво, ясно — каза татко. — Мога да си представя. Чакай сега … Как да започнем? … „Скъпи господине“ … Не … „Скъпи господин Мушбум“ … Не, много фамилиарно става … „Скъпи ми господине“ … Ммм … Не …
— Да взема да пиша: „Господин Мушбум“ — предложих аз.
Татко ме изгледа, после стана и извика към кухнята:
— Скъпа! Как да бъде: „Скъпи господине“, „Скъпи ми господине“ или „Скъпи господин Мушбум“?