— Хубаво — рече татко, — аз изчезвам. Ще гледам да се върна по-рано тази вечер.
— Само в никакъв случай не се безпокойте заради мен — каза баба. — Просто си живейте, все едно, че ме няма.
СТОЙНОСТТА НА ПАРИТЕ
Излязох четвърти на контролното по история; падна ни се Карл Велики, пък аз за него знаех, особено за оня номер с меча на Ролан, дето не можел да се строши.
Татко и мама много се зарадваха, като научиха, че съм излязъл четвърти, татко извади портфейла си и ми даде — ха познайте, де? Банкнота от десет франка!
— Дръж, момчето ми — каза татко, — и утре си купи, каквото искаш.
— Ама. Ама, скъпи — каза мама, — не ти ли се струва, че това са много пари за едно дете?
— Ни най-малко — отвърна татко. — Време е Никола да си създаде представа за стойността на парите. Убеден съм, че той ще изхарчи разумно тези десет франка. Нали, моето момче?
Аз казах „да“’ и целунах татко и мама, понеже са много добрички. После пъхнах банкнотата в джоба си и се наложи да вечерям само с една ръка, понеже с другата непрекъснато проверявах дали банкнотата си е на мястото. Вярно, никога не съм имал толкова пари, и хем само за мене. Е, да де, понякога мама ми дава много пари, като правя покупки от бакалницата на господин Компани, на ъгъла, обаче те не са мои и мама ми казва колко трябва да ми върне господин Компани. Та — не е същото.
Като си легнах, пъхнах банкнотата под възглавницата си и едва успях да заспя. Сънувах сума ти странни неща — чичкото, дето е нарисуван на банкнотата и гледа всички изпод вежди, започна да се криви, а голямата къща зад него се превърна в бакалницата на господин Компани.
Когато на сутринта отидох в училище, преди да влезем в час, показах банкнотата на приятелите.
— А стига бе — каза Клотер, — ами сега какво ще правиш с нея?
— Не знам — отвърнах аз. — Татко ми я даде и каза, че трябвало да си създам представа за стойността на парите и да ги изхарча разумно. Аз най искам да си купя самолет, ама истински.
— Няма да можеш — каза ми Жоашен, — един истински самолет струва най-малко хиляда франка.
— Хиляда франка ли? — възкликна Жофроа. — Ти се майтапиш, бе! Татко ми е казвал, че струвал най-малко трийсет хиляди франка, и хем от по-малките.
Тука вече започнахме да се смеем, защото Жофроа все такива ги разправя, много обича да лъже.
— Защо не си купиш атлас? — предложи ми Анян, който е първенецът на класа и е любимец на учителката. — Вътре има хубави карти, интересни снимки, много полезно е.
— А бе ти какво си мислиш — рекох аз, — да не седна да си давам парите за някаква си книга? И без това леля винаги ми подарява книги за рождените ми дни или като се разболея; още не съм изчел онази, дето ми я подари за заушкиге.
Анян ме изгледа, тръгна си мълчешком и продължи да преговаря урока по граматика Той Анян си е луд!
— Купи си футболна топка и всички ще играем с нея — каза Рюфюс.
— Ти се майтапиш — рекох аз. — Банкнотата си е моя, откъде-накъде ще купувам неща за другите. Пък и щом ти се играе футбол, защо не се опиташ да излезеш четвърти на контролно по история.
— Ти си скръндза — каза ми Рюфюс, — освен това излезе четвърти по история, защото се натягаш пред учителката, също като Акяк.
Не успях да лепна шамар на Рюфюс, понеже би звънецът и се наложи да се построим, за да влезем в клас. Все така става: тъкмо започне веселбата и — дзън, дзън — хайде в клас. Застанахме в редица и тичешком пристигна Алсест.
— Закъснявате — рече Бульона, нашият възпитател.
— Аз ж съм виновен — каза Алсест, — дадоха ми една кифла в повече за закуска.
Бульона въздъхна дълбоко, каза на Алсест да застане в редицата и да избърше полепналото по брадичката му масло.
В клас показах на Алсест, който седи до мен, банкнотата и му казах:
— Видя ли какво си имам? Тогава учителката извика:
— Никола! Каква е тази хартия? Веднага я донесете, конфискувам я.
Аз се’разплаках и занесох банкнотата на учителката, която се ококори.
— Ама какво ще правите с това нещо? — попита учителката.
— Още не знам — обясних аз — Татко ми го даде за оная работа с Карл Велики.
Видях, че учителката едва се удържа да не прихне; това й се случва понякога и тогава става много хубава; върна ми банкнотата, каза ми да си я прибера в джоба, да не си играя с пари и да не ги харча за глупости. После изпита Клотер и татко му надали ще му даде нещо за бележката, която изкара.
В междучасието, докато другите си играеха, Алсест ме дръпна за ръкава и ме попита какво смятам да правя с парите си. Казах му, че не знам; тогава той заяви, че за десет франка мога да си накупя сума ти шоколадчета.