Татко се приближи до продавача и попита пресни ли са раците — Продавачът му обясни, че били особена порода — Иначе смятал, че са пресни, щом са живи — и се изкикоти.
— Да, добре — каза татко, — ами колко искате за онзи, големия, дето си мърда краката?
Продавачът му съобщи цената и татко здравата се облещи.
— Ами онзи, по-малкия? — попита татко. Продавачът пак му съобщи цената, а татко каза, че това било невероятно и как можело такова безобразие.
— Чакайте сега — обади се продавачът, — вие раци ли искате да купите, или градински охлюви? Цената е доста различна. Жена ви е трябвало да ви предупреди.
— Ела, Никола — рече татко, — ще отидем да купим нещо друго.
Аз обаче казах на татко, че няма смисъл да ходим другаде, че тия раци ми се виждат страхотни и как само им мърдат краката, и че раците са много вкусно нещо.
— Недей да спориш, Никола, хайде — каза татко. — Просто няма да купуваме раци.
— Ама, татко — казах аз, — мама е сложила вода за раците, трябва да купим раци.
— Никола — каза татко, — ако продължаваш, ще отидеш да ме чакаш в колата!
Тук вече се разплаках; тъй де, ама ха, не е честно пък.
— Браво — каза продавачът, — не стига, дето сте пинтия и карате семейството си да гладува, ами мъчите и това нещастно хлапе.
— Я не се бъркайте, където не ви е работа — викна татко. — И няма какво да наричате хората пинтии, след като сте крадец!
— Аз ли съм крадец? — викна продавачът. — А мога ли да ви цапна един!
И той грабна един калкан.
— Така си е — рече една жена, — треската, дето ми я продадохте завчера, не беше прясна. И котката даже не я яде.
— Моята треска ли не е прясна? — викна продавачът.
Насъбраха се сума ти хора и ние си тръгнахме, а всички започнаха да спорят, докато продавачът размахваше калкана.
— Прибираме се — каза татко, който изглеждаше ядосан и уморен. — Стана много късно.
— Татко — казах аз, — ами ние взехме само пет домата. Аз мисля, че един рак …
Татко обаче не ме остави да довърша, а ме дръпна за ръката и понеже не го очаквах, изпуснах мрежата, а тя падна на земята. И това беше. Една дебела лелка зад нас настъпи доматите, чу се „пляк“ и тя ни се скара да внимаваме. Като вдигнах мрежата, това, дето беше вътре, хич не изглеждаше вкусно.
— Трябва да се върнем да купим други домати — казах аз на татко. — Тия петте вече за нищо не стават.
Татко обаче не искаше и да чуе за това, така че продължихме към колата.
Като стигнахме, татко съвсем си загуби настроението, понеже го чакаше глоба.
— Хубав ден! — каза той.
След това се качихме в колата и татко потегли.
— А бе внимавай малко с тая мрежа — извика татко. — Целият ми панталон се изплеска от доматите. Виж се какво правиш!
Тогава се чукнахме с камиона. Правихме се, правихме на тарикати — и готово!
Като излязохме от сервиза, където закарахме колата — нищо страшно, в други ден ще бъде поправена, — татко изглеждаше доста кисел. Сигурно заради работите, дето му ги изприказва шофьорът на камиона, един шишко.
Когато в къщи мама видя мрежата, приготви се да каже нещо, но татко се развика, че не искал да слуша коментари. Понеже у дома нямаше нищо за ядене, татко ни заведе с такси на ресторант. Беше адски щуро. Татко не яде много, обаче мама и аз си поръчахме раци с майонеза, като на приема по случай завършването на братовчед ми Йолож. Мама каза, че татко бил прав и да се пести е хубаво нещо.
Дано следващата неделя отидем пак на пазар с татко!
ЖОНАС
Йодес е приятелче, много е силен и обича да удря приятелите си по носовете. Той има по-голям брат, който се казва Жонас и сега е войник. Йодес много се гордее с брат си и непрекъснато говори за него.
— Получихме снимка на Жонас, на нея е с униформа — каза ни той един ден. — Страхотен е! Утре ще ви я донеса.
Йодес донесе снимката и Жонас беше много хубав — с кепе, доволно усмихнат.
— Ама няма нашивки — каза Мексан.
— Е, това е, понеже е новобранец — обясни Йодес, — обаче нататък сигурно ще стане офицер и ще командува сума ти войници. Във всеки случай си има пушка.
— А револвер няма ли? — попита Жоашен.
— Няма, разбира се — каза Рюфюс. — Револвери имат офицерите. На войниците им дават само пушки.
Това никак не се хареса на Йодес. — Ти откъде знаеш? — рече той. — Жонас си има револвер, нали ще става офицер.
— Я не ме разсмивай — каза Рюфюс. — Виж, баща ми има револвер.
— Да, ама баща ти не е офицер! — викна Йодес. — Той е полицай. И баба знае да е полицай и да има револвер!
— Полицаите са също като офицери — извика Рюфюс. — Освен това баща ми си има и фуражка! Брат ти има ли си фуражка?