После Йодес и Рюфюс се сбиха.
Друг път Йодес ни разправи, че Жонас бил отишъл на учение с полка си, направил страхотни неща, избил сума врагове и генералът го похвалил.
— На учение не се избиват врагове — каза Жофроа.
— Не, но е почти същото — обясни Йодес. — И пак е много опасно.
— Я, я! — рече Жофроа. — Щом е само почти, не важи! То така е много лесно!
— Искаш ли да те фрасна по носа? — попита Йодес. — И хем не почти, а съвсем!
— Опитай се, де! — каза Жофроа. Йодес се опита, успя и двамата се сбиха. Миналата седмица Йодес ни разправи, че Жонас за първи път дал наряд, а щом са го избрали за наряд, това значело, че е най-добрият войник в полка.
— Че да не би само най-добрите войници в полка да ги слагат наряд? — попитах аз.
— А как? — отвърна Йодес. — Да не мислиш, че ще оставят някой глупак да пази целия полк? Или някой предател, та да пусне врага в казармата?
— Какъв враг, бе? — попита Мексан.
— Това са направо смехории — каза Рюфюс. — Всички войници подред ги пращат наряд. И глупаците също.
— Точно така си мислех — рекох аз.
— Освен това хич даже не е опасно да бъдеш наряд — каза Жофроа. — Това всеки го може!
— Ами опитай се, де — извика Йодес. — Стой самичък цяла нощ да си пазиш полка!
— Много по-опасно е да спасиш някой, който се дави, както направих аз миналата ваканция! — рече Рюфюс.
— Я не ме разсмивай — каза Йодес, — ти никого не си спасявал, ти си лъжец. И изобщо знаете ли какви сте вие? Всички сте тъпаци!
Тогава всички се сбихме с Йодес, аз получих един силен удар с юмрук по носа и Бульона, нашият възпитател, ни наказа до един.
Йодес вече започва да става досаден с този свой брат.
Тази сутрин Йодес пристигна много възбуден.
— Ей, момчета! Ей, момчета! — извика той. — Знаете ли какво става? Тази сутрин получихме писмо от брат ми! идва си в отпуска! Днес пристига! Сигурно вече е в къщи! Аз исках да остана да го изчакам, обаче татко не позволи. Обаче обеща да каже на Жонас да дойде на обед да ме вземе от училище! А знаете ли кое е най-жестокото? Ха познайте, де! …
Никой не каза нищо и Йодес гордо извика:
— Дали са му чин! Получил е първи клас (Във Франция „първи клас“ се дава на всеки войник, отслужил определен срок. — Б. пр.)!
— Че това не е чин — забеляза Рюфюс.
— Не било чин — кикотеше се Йодес. — Чин е, и още как, сложили са му и нашивка. Нали ни пише!
— И какво правят те в първи клас? — попитах аз.
— Ами все едно че са офицери — каза Йодес. — Командуват сума ти войници, издават заповеди; по време на война водят другите в бой; войниците трябва да му отдават чест, когато минава. Да, господинчо! Войниците трябва да отдават чест на брат ми, когато минава! Ей така!
И Йодес допря ръка до главата си за военен поздрав.
— Ей, адски щуро! — рече Клотер.
Всички малко завидяхме на Йодес, задето си има брат в униформа с нашивки и всичко живо трябва да му отдава чест. Освен това се радвахме, че ще можем да го видим на излизане от училище. Аз вече съм виждал един-два пъти брата на Йодес, обаче на времето, когато още не беше отишъл да служи войник и никой не му отдаваше чест. Той е много силен и много добър.
— Всъщност след часовете той сам ще ви разправи — каза ни Йодес. — Ще ви позволя да поговорите с него.
Като влязохме в клас, бяхме много възбудени, обаче все пак най-възбуден си беше Йодес. Непрекъснато шаваше на чина си и се навеждаше, за да приказва със съседите си по чин.
— Йодес! — извика учителката. — Не зная какво ви става тази сутрин, но сте направо непоносим! Ако продължавате, няма да ви пусна след уроците!
— О, недейте, госпожице! Недейте! — извикахме всички ние.
Учителката ни изгледа много учудено, а Йодес й обясни, че неговият брат, получил повишение във военната служба, щял да го чака след часовете.
Учителката се наведе, за да вземе нещо от чекмеджето си; ние обаче си я познаваме, като прави така, значи, я е напушил смях; после каза:
— Добре. Само че ще стоите мирни. Особено вие, Йодес, вие трябва да бъдете послушен, за да не излагате вашия брат, който е войник!
Уроците ни се сториха ужасно дълги и когато би звънецът, всички чанти бяха вече закопчани и излязохме тичешком.
Жонас ни чакаше на тротоара. Не беше с униформа; беше облечен с жълт пуловер и син раиран панталон — това доста ни огорчи.
— Здрасти бе, главун! — викна той, като видя Йодес. — Още си пораснал!
Жонас целуна Йодес по двете бузи, потърка го по главата и се престори, че го удря с юмрук. Много е щур Йодесовият брат. Как искам да си имам и аз по-голям брат!
— Защо не си с униформа, Жожо? — попита Йодес.