— Какво, в отпуска и с униформа? Ти се майтапиш! — каза Жонас.
После ни поогледа и рече:
— Че това май са твоите приятели! Това тука е Никола … Онзи, дебеличкият, е Алсест … А това там е …
— Мексан! — извика Мексан, горд, че Жонас го е познал.
— Прощавайте — каза Рюфюс, — вие наистина ли сега имате нашивки и командувате на бойното поле?
— На бойното поле ли? — изкикоти се Жонас. — На бойното поле не, но следя в кухнята беленето на картофи. Зачислен съм към продоволствието. Не е винаги весело, обаче си хапваме добре. Можем да изкрънкваме по някоя добавка.
Тогава Йодес изгледа Жонас, пребледня ужасно и хукна да бяга.
— Йодес! Йодес! — извика Жонас. — А бе какво му става? Чакай бе, главун! Чакай ме!
И Жонас се завтече подир Йодес.
Ние също си тръгнахме, а Алсест каза, че Йодес може да се гордее, задето брат му толкова е преуспял в армията.
СТОЛОВЕТЕ
Днес в училище беше страхотно!
Тази сутрин пристигнахме както обикновено и когато Бульона (той ни е възпитател) би звънеца, всички се строихме в редица, после всичко живо се качи в класните си стаи, а ние останахме самички на двора. Питахме се какво се е случило, дали учителката не се е разболяла, та да ни разпуснат да се прибираме. Бульона обаче ни каза да мълчим и да не разваляме редицата, после се появиха учителката и директорът на училището; говореха си нещо, като поглеждаха към нас, после директорът си тръгна, а учителката дойде при нас.
— Деца — каза ни тя, — през нощта една тръба е замръзнала и се е спукала, така че нашата класна стая е наводнена. В момента майстори поправят повредата — Рюфюс, може би това, което казвам, не ви интересува, но все пак стойте мирен, ако обичате, — така че ще бъдем принудени да се учим в пералнята. Моля ви да бъдете послушни, да не създавате безредие и да не се възползувате от това малко произшествие, за да се разсейвате — Рюфюс, втори път ви правя забележка. След мен!
Ние бяхме много доволни, защото в училище е хитро, като стане някаква промяна. Сега например беше много щуро, докато вървяхме след учител к ага по тясната каменна стълба, която води към пералнята. Мислим си, че познаваме добре училището, а има сума такива места, където никога не стъпваме, понеже е забранено. Влязохме в пералнята; там е тясно и няма мебели, има само една мивка и един котел със сума ти тръби, които стърчат.
— А, да! — рече учителката. — Трябва да се донесат столове от трапезарията.
Всички вдигнахме ръце и се развикахме: „Може ли аз да отида, госпожице? Нека аз, госпожице! Нека аз!“, а учителката чукна по мивката с линийката си, обаче като чука в клас по катедрата, се чува по-добре.
— Тихо, моля! — каза учителката. — Ако продължавате да крещите, няма да изпратя никого за столове и ще учим прави … Я да видим … Вие, Анян, освен това Никола, Жофроа, Йодес и … и … Рюфюс, макар че не заслужава, идете до трапезарията, без да се разсейвате из пътя, там ще ви дадат столове. Анян, вие сте най-разумен, затова ви моля да отговаряте за експедицията.
Излязохме от пералнята адски доволни и Рюфюс каза, че сега ще се забавляваме здравата.
— Тихо, моля! — каза Анян.
— Я мълчи бе, натегач такъв! — извика Рюфюс. — Ще пазя тишина, когато искам, я го гледай ти!
— Няма пък! Няма пък! — извика Анян. — Ще пазиш тишина, когато искам аз, защото учителката каза аз да командувам, освен това не съм натегач и ще се оплача!
— А шамар искаш ли? — попита Рюфюс. Тогава учителката отвори вратата на пералнята и ни каза:
— Браво! Много хубаво! Трябваше вече да се връщате, а вие още се карате пред вратата! Мексан, заемете мястото на Рюфюс. Рюфюс, аз ви бях направила забележка, влезте в клас!
Рюфюс каза, че не е честно, учителката му каза, че е невъзпитан, направи му още една забележка и каза, че ако продължава така, накрая ще го накаже много строго, а Жоашен зае мястото на Жофроа, понеже Жофроа се кривеше.
— А, ето ви най-после! — каза ни Бульона, който чакаше в трапезарията.
Той ни даде столове и се наложи да ги вземем на няколко пъти, и понеже се правехме на тарикати из коридорите и по стълбището, Клотер зае мястото на Йодес, а Алсест зае моето място. После се наложи аз да заема мястото на Жоашен, а докато учителката се беше обърнала, Йодес наново се измъкна и дойде с нас, без да заема ничие място. След това учителката каза, че вече имало достатъчно столове и помоли за малко тишина, и тогава Бульона пристигна с още три стола. Много е силен Бульона. Попита дали столовете ни стигат, учителката заяви, че даже били в повече и вече нямало къде да застане човек от столове, че трябвало няколко стола да се изнесат и всички вдигнахме ръце и завикахме: „Госпожице, нека аз! Нека аз!“ Учителката обаче чукна с линийката си по котела и Бульона отнесе столовете, наложи се да ги вземе на два пъти.