— Какво… Какво си въобразявате, че правите, като нахлувате в стаята ми? — извика тя.
Мъжът запази позиция, без да му трепне окото. Поведението му представляваше любопитна смесица от почтителност и войнственост. Беше изпълнен с решимост, но и с извинителност. Наемен убиец през Средновековието, решен да изпълни задачата си, но осъзнаващ неудобството, което причинява на жертвата, вероятно би изглеждал по същия начин.
— Съжалявам — отсече той, — но съм длъжен да ви помоля да ми разрешите да отведа момчето, госпожо Форд.
Синтия бе дошла на себе си. Прониза натрапника с хладния поглед, който толкова смути лорд Маунтри.
— Кой е този господин? — нехайно запита тя. Натрапникът бе омесен от по-яко тесто от негово благородие. Срещна погледа й с кротка непреклонност.
— Името ми е Меник — отвърна той. — Аз съм личен секретар на господин Форд.
— Какво обичате? — запита госпожа Форд.
— Вече обясних какво обичам, госпожо Форд. Огдън.
Синтия вдигна вежди.
— Какво иска да каже той, Неста? Огдън не е тук.
Господин Меник измъкна от вътрешния си джоб телеграма и по своя тих деловит начин започна да я разгъва.
— Това тук — започна той — е телеграма от господин Бростър, учителя на Огдън. Едно от условията за назначаването му беше, ако настъпи момент, в който не е сигурен за местонахождението на Огдън, незабавно да ме уведоми. В телеграмата се казва, че днес рано следобед е оставил Огдън в компанията на непозната млада дама — очилата на господин Меник за миг проблясваха към Синтия — и когато се върнал, и двамата били изчезнали. Поразпитал наоколо и разбрал, че младата дама се качила на влака за Лондон в един и петнайсет заедно с Огдън. При получаването на тази информация веднага телеграфирах на господин Форд за разпореждания. Получих отговора му — бръкна отново в джоба и извади втора телеграма, — ето го.
— Все още не разбирам какво ви води насам — заяви госпожа Форд. — Благодарение на безкрайната безотговорност на служителите, наети от бившия ми съпруг, синът ми очевидно е отвлечен. Няма причина…
— Ще ви прочета телеграмата от господин Форд — продължи господин Меник, сякаш не я беше чул. — Доста длъжка е. Мисля, че господин Форд е силно разтревожен. „Момчето очевидно е било задигнато от някоя наемница на майка му.“ Чета ви дословно — обърна се той към Синтия със същата почтителност, която характеризираше поведението му от момента на неговата поява.
— Не се извинявайте — каза Синтия и се засмя. — Вие не сте отговорен за грубостта на господин Форд.
Господин Меник се поклони.
— Продължава така: „Освободете го от незаконното задържане. Ако се наложи, извикайте полицията и приложете сила.“
— Очарователно! — възкликна госпожа Форд.
— Практично — отбеляза господин Меник. — Има и още: „Преди всичко уволнете оня глупак учителя, а после идете в Агенцията и ги накарайте да ви препоръчат добро частно училище за момчето. В никакъв случай не наемайте нов учител. Писна ми от тях. Уредете това днес. Върнете Огдън в Истнър с госпожа Шеридан. Да остане с него до второ нареждане.“ Това е посланието на господин Форд.
Господин Меник внимателно сгъна двата документа и ги върна в джоба си. Госпожа Форд погледна часовника.
— А сега, господин Меник, имате ли нещо против да си тръгнете?
— Съжалявам, ако ви се струвам неучтив, госпожо Форд, но не мога да си тръгна без Огдън.
— Ще се обадя на рецепцията и ще помоля да пратят охраната да ви изхвърли.
— А аз ще се възползвам от идването й да я помоля да извика полиция.
В разгара на битката съжалителната почтителност започна да напуска господин Меник. Говореше ядосано. Синтия призова здравия му разум с маниера на отегчена принцеса, провеждаща спор с кочияша.
— Не виждате ли сам, че го няма? — рече тя. — Да не смятате, че го крием?
— Може би желаете да претърсите спалнята ми? — включи се госпожа Форд и широко отвори вратата.
Господин Меник остана невъзмутим.
— Това не е необходимо, госпожо Форд. От факта, че не се намира в този апартамент, разбирам, че е долу в ресторанта за един късен обяд.
— Ще телефонирам…
— Кажете им да го пратят горе. Повярвайте ми, госпожо Форд, нищо не можете да направите. Имате дълбоките ми съчувствия, но работя за господин Форд и съм длъжен да действам изцяло в негов интерес. Законът е на моя страна. Дошъл съм да отведа Огдън и ще го отведа.
— Няма!
— Позволявам си да добавя, че когато се качих тук, оставих долу госпожа Шеридан, тя е моя колежка секретарка. Може би си спомняте, че господин Форд я споменава в телеграмата си, изпратих я да претърси ресторанта и грила с указанието, като намери Огдън, да го доведе в тази стая.