Синтия обърна страница от списанието.
— Току-що опитах метода на подкупа и корупцията.
— Как?
— Ами обещах и се заклех от твое име в много неща пред секретарката, не пред Меник, ако се съгласи да ни помогне. Но не сработи. Казах й да ни предаде Огдън при първа възможност, но тя ме смрази с поглед и излезе.
Госпожа Форд нетърпеливо сви рамене.
— Да се маха. Писна ми от любители.
— Благодаря ти, скъпа — откликна Синтия.
— О, знам, че направи всичко, каквото можа. За любител се справи прекрасно. Но те никога не успяват. Съществуват поне десет дребни предварителни предпазни мерки, които ние пренебрегнахме. Трябва ни професионалист — човек, чийто занаят е отвличането, който отвлича ден подир ден — човек като Сам Фишър Мазника.
— Скъпа Неста! Не мисля, че познавам господина.
— Опита се да отвлече Огдън през 1906-а, когато бяхме в Ню Йорк. Поне полицията му го приписа, макар че не можаха да го докажат. Има и още един ужасен тип, според полицията се казвал Бък Макгинис. Той пък се опита през 1907-а. В Чикаго.
— Велики боже! Отвличането на Огдън май е популярно като футбола. А аз се смятах за пионер!
Нещо като гордост изплува в гласа на госпожа Форд.
— Не вярвам в Америка да има друго дете — заяви тя, — което да има специално име — нарекоха го „Малкото съкровище“. Години наред не му разрешавахме да се губи от погледа ни, без да го надзирава детектив.
— Е, господин Форд май е променил всичко това. Не видях детективи. Предполагам смята, че в Англия не са необходими. Или пък е разчитал на господин Бростър. Бедничкият Реджи!
— Проявил е престъпна небрежност. Това ще му е за урок. Ще бъде по-внимателен в бъдеще, когато оставя Огдън на благоволението на всеки, който реши да намине и да го задигне.
— Което, между другото, не прави възможностите ти да го вземеш особено големи.
— О, вече загубих надежда — примирено въздъхна госпожа Форд.
— Но аз не съм — отсече Синтия.
В гласа й имаше нещо, което накара събеседницата й рязко да се обърне и да я погледне. Госпожа Форд можеше и да се поддава на примирението, но беше решителна жена и ако последните събития я бяха оставили наранена, в никакъв случай не беше смазана.
— Синтия! Какво искаш да кажеш? За какво намекваш?
— Може и да презираш любителите, Неста, но ми се струва, че твоите професионалисти, които отвличат всеки ден и тъй нататък, не са постигнали видим успех. Не липсата на опит ме доведе до провал. Просто това е мъжка работа. Ако бях мъж, щях да притежавам грубата сила да се нахвърля върху господин Меник, когато се появи.
Госпожа Форд кимна.
— Да, ама…
— И — продължи Синтия — всички твои Мазници също са се провалили, така че очевидно единственият начин да се открадне Огдън е отвътре. Трябва да имаме човек, който да работи за нас в лагера на противника.
— Което е невъзможно — унило отбеляза госпожа Форд.
— Нищо подобно.
— Познаваш ли такъв човек?
— Познавам човека.
— Синтия! Как така? Кой е той?
— Името му е Питър Бърнс.
Госпожа Форд поклати глава.
— Не го познавам.
— Ще те запозная. Ще го харесаш.
— Но, Синтия, откъде можем да сме сигурни, че ще се съгласи да ни помогне?
— Ще го направи заради мен. — Синтия замълча. — Разбираш ли — продължи тя, — ние сме сгодени.
— Мила Синтия! Защо не ми каза? Кога?
— Снощи, на бала у Флечър.
— Снощи! Нима снощи си била на бал? А днес два пъти си пьтувала с влак! Трябва да си страшно уморена.
— А, добре съм, благодаря. Предполагам, че утре ще съм развалина, негодна за човешки взор, но точно сега се чувствам като че ли нищо не може да ме умори. Може би това е вьздействието на годежа.
— Разкажи ми за него.
— Ами той е богат, хубав, приветлив — Синтия заизброява тези качества на пръсти. — Смятам, че е смел и положително не е тъп като господин Бростър.
— Много ли си влюбена?
— Харесвам го. У Питър няма нищо лошо.
— Положително не преливаш от ентусиазъм!
— А, ще си живеем добре. Слава богу, няма защо да се преструвам пред теб, Неста! Това е една от причините да те харесвам. Знаеш положението ми. Трябва да се омъжа за богат човек, а Питър е най-милият богаташ, когото познавам. Той е истински и прекрасно несебичен. Направо не го разбирам. При неговите пари би трябвало да е пълна отврат.
Някаква мисъл сякаш хрумна на госпожа Форд.
— Но щом е толкова богат. Забравих какво щях да кажа — заглъхна тя.
— Скъпа Неста, знам какво щеше да кажеш. Щом е толкова богат, защо му е да се жени за мен, когато би могъл да избира от половин Лондон? Е, ще ти отговоря. Ще се ожени за мен, първо: защото ме съжалява, второ: защото проявих здравия разум да го накарам. Той самият не възнамеряваше изобщо да се жени. Преди няколко години преживял разочарование. Някакво момиче го зарязало. Трябва да е била забележителна глупачка. Той възнамеряваше да прекара остатъка от живота си с разбито сърце. Не бих го допуснала. Отне ми много време — над две години от началото до края. Той е сантиментален. Започнах да го работя на тема състрадание и снощи го принудих да ми направи предложение на бала на Флечър.