— В кабинета ми — отвърна уредникът. — Можете да си проведете разговора, докато намеря прахосмукачката.
И той поведе кардинала нанякъде, а Малоун и Полукс останаха сами при часовника. Кабинетът беше точно зад сувенирния магазин в дъното на катедралата. Кастор събуди един свой стар поддръжник, президент на корпорация, който се съгласи да му изпрати личния си самолет на летището в Малта, за да го откара до Рим. Стана му приятно, че все още не всички го мразят. Всъщност си беше създал много приятели сред висшия ешелон на държавната администрация, банкери и индустриалци. Мъже и жени, които също като него смятаха, че Католическата църква е отишла твърде наляво. Всички желаеха промяна, но бяха достатъчно умни, за да не избързват. Как гласеше онази поговорка? Хубавите неща се случват на онези, които умеят да чакат. Наистина ли? Неговият опит показваше, че онези, които чакат, накрая си остават с чакането.
Слава богу, неговото чакане скоро щеше да приключи. Той затвори телефона.
Обикновено група хора са много по-силни от един отделен човек. Това се отнасяше с особена сила за конклава. Той бе запланувал да впрегне силата на тази група чрез няколко добре подбрани нейни членове. Идеята беше колкото проста, толкова и доказана във времето. Внедри свои хора в редиците на противника, научи всичко възможно, после използвай наученото срещу него.
Което му напомни за флашката в джоба му. Той я извади и огледа компютъра върху бюрото. Защо не? Нямаше търпение да узнае дали в нея наистина се крие неговото спасение. Зад вратата на кабинета не се чуваха стъпки и гласове и той мушна флашката в юесби порта. На екрана се появи запитване за парола и той написа KASTOR I. Появи се меню с един-единствен файл. Наречен ДОКАЗАТЕЛСТВА. Добър знак.
Той отвори файла и на екрана се появи копие от резюмето, което вече бе прочел, изложено в същия стил и последователност, само че този път бяха посочени поименно корумпираните кардинали с препратки към допълнения. Той кликна върху няколко линка и се отвориха сканирани финансови извлечения, договори, записки от разследвания и всякакви други улики. Към три от тях имаше вградени аудио файлове със записи на инкриминиращи телефонни разговори между кардинали. Той веднага разпозна гласовете им. Разполагаше с достатъчно доказателства, за да ги изнудва. Кастор затвори файла, извади флашката от компютъра и я стисна в юмрука си.
Спаня вече го нямаше. Но, слава богу, делото му беше живо.
Малоун извади мобилния си телефон и позвъни на Стефани. За радост, имаше сигнал в катедралата. Беше се извинил на Полукс Гало и беше излязъл от молитвената стая в главния кораб, като бе оставил вратата отворена, за да наблюдава Гало при часовника. Видя го как на свой ред изважда телефон и набира номер, отдалечавайки се към олтара и картината на Караваджо в отсрещния край. Когато се свърза със Стефани, Малоун й обясни какво са открили.
— До час ще знаем повече — каза той. — Изсипването на стъклата от часовника трябва да се извърши внимателно.
— Къде е Лора Прайс?
— Отвън, с Люк.
— Лора е проблем. От малтийската служба за сигурност ми казаха, че тя вече действа без тяхно разрешение. Предполагат, че работи за Ведомството. След смъртта на Спаня са решили да ме уведомят за ситуацията.
— Колко великодушно от тяхна страна.
— Така е. Аз също съм бясна. В началото си мислех, че би могла да ни бъде от помощ. Но Спаня ме изпързаля. Малтийската служба за сигурност ме изпързаля. Нямах представа какво, по дяволите, става там. Трябва да информирам Люк, но той няма телефон. Спаня го унищожи.
— Аз ще се заема с това веднага след като приключа тук.
— Във Ватикана е настанала ужасна олелия след смъртта на Спаня. Много кардинали са в паника от случващото се. Слава богу, там поне знаят как да пазят тайна.
Той продължаваше да наблюдава Гало, застанал на трийсетина метра от него в далечния край на молитвената стая.
— Аз пък се разправям с двама близнаци, които видимо не се понасят. На моменти става лудница. Все едно гледаш филм за Бързоходеца и Уили Койота. Единият е като котка с горящ парцал, вързан за опашката, не знаеш накъде ще хукне. Другият сякаш е на антидепресанти, в полусъзнание, непроницаем като сфинкс. И двамата се мразят, така че, ако открием нещо, не се знае накъде ще тръгнат нещата.
— От Ватикана казват, че каквото и да откриете, си е техен частен проблем. Искат в този момент да се оттеглим и да ги оставим да го решават. Аз лично нямам нищо против. Искам само да се убедя, че каквото е имало за намиране, е намерено.