— Това е спорен въпрос. А пък аз съм представителят на папата към техния орден. Мой дълг е да доведа нещата докрай.
— Ние можем да ви докладваме какво сме намерили. Защо е необходимо да участвате лично?
Той забеляза как кардиналът настръхна от прямотата му. Но имаше причина да настоява.
— Не съм длъжен да ви давам обяснения — сопна се Гало.
— Не сте, така е. Но по собствените ви думи на острова има хора, които се опитват да ви убият. Конклавът започва след броени часове. А вие държите да останете докрай. Някои биха нарекли това поведение безразсъдно. — Той помълча, после добави: — Или преднамерено.
В очите на Гало проблеснаха ледени кристали.
— Аз съм кардинал на Римокатолическата църква, господин Малоун, и съм свикнал да ми се оказва уважение. Дори от хора, непринадлежащи към Църквата.
— Дори когато лъжете?
Преди кардиналът да бе успял да отговори, Полукс се върна в кабинета и прекъсна разговора им.
— В църквата ще ни чака наш човек с ключ от вратата. Сградата е електрифицирана. Той ще донесе и инструменти, тъй като нямаме представа какво търсим и как да стигнем до него.
Полукс замълча, после каза:
— Господин Малоун, оттук нататък можем да се справим и сами.
— Съгласен съм — каза кардиналът. — Вървете си.
Вече бяха екип. Интересно.
— Имам нареждания да докарам нещата докрай — заяви Малоун. — А това не е краят.
— Вие ни помогнахте неимоверно — отвърна Полукс. — Виртуозно разгадахте посланието на приора. Но съм длъжен да се съглася с брат ми, което е рядкост за мен. Това е църковен проблем, можем да го решим помежду си.
— Ръководителят на Ведомството е мъртъв. Това вече далеч не е само религиозен проблем.
— Разбирам и ще се заемем с Тайното братство — каза Полукс. — Всички виновници за проявеното насилие ще бъдат подобаващо наказани. Но Ностра Тринита е деликатен вътрешен въпрос, който бихме желали да си остане между нас.
— Какво ще кажете да се разберем така — заяви Малоун. — Нека идем до там, да хвърлим един поглед и да видим какво има. След това изчезвам. За мен историята свършва там.
— Нямаме нужда от вас — каза кардиналът с нетърпящ възражение тон.
Но Полукс кимна одобрително.
— Звучи разумно — отбеляза той.
50
Люк се затича през тъмния проход между сградите.
Мъжът, когото гонеше, имаше голяма преднина. Но такава бе имал и Бъди Барнс едно време в школата на специалните части, когато ги накараха да тичат двайсет километра с пълно снаряжение като последен тест за издръжливост в края на двата дни интензивно физическо натоварване. Ако не пробягаш разстоянието в рамките на три часа, си аут. Но той не само го бе пробягал, ами бе изпреварил и Бъди, наваксвайки стоте му метра преднина в последния километър и половина, за да пресече пръв финалната линия. Победителят получаваше за награда привилегията да черпи другарите си в бара при следващия градски отпуск. Това излизаше някъде към двеста-триста долара, но въпреки това всеки държеше да спечели състезанието. Така че Бъди му бе заел сумата до следващата заплата. Така постъпваха помежду си. Ах, как му липсваше Бъди! Приятелят му бе загинал от заложено край пътя самоделно взривно устройство в Афганистан и на Люк се падна да бъде един от шестимата, носещи покрития с флага ковчег в Арлингтънското гробище.
Той ускори крачка, като внимаваше да не се подхлъзне по мокрия паваж. Това не беше равната земна пътека във Форт Бенинг, а хълмист град на брега на морето, пълен със свои и чужди, като понякога беше трудно да се каже кой, кой е.
Люк се сети за Лора Прайс. В нея имаше по малко и от двете. Само че бе проявила невнимание, за което бе платила висока цена.
Обектът се скри зад ъгъла на петдесетина метра напред. Люк усети обичайния прилив на адреналин. Беше в разцвета на силите си, готов за всякакви предизвикателства. Но си казваше, че трябва да бъде и умен. Винаги. Трудно бе да се каже дали мъжът изобщо съзнаваше, че има преследвач, понеже се движеше с равномерна стъпка. Люк стигна на свой ред до ъгъла и зави, без да спира. И тогава видя, че обектът вече не се движи. Беше застанал неподвижно по средата на улицата в стойка за стрелба, стиснал в двете си ръце пистолет.
По дяволите.
Люк се хвърли върху капака на една паркирана кола и се спря в предното й стъкло. Над главата му изсвириха два куршума. Той се претърколи върху капака, без да изпуска от ръцете си пистолета, просна се по корем на тротоара и надникна иззад бронята на колата.