Колко време сте се опитвали да привлечете Малта в италианската сфера на влияние? Нееднократно сте обявявали малтийците за част от италианската раса, а езика им — за производен на италианско наречие. Вашата реторика ясно показва, че Малта исторически е, трябва да бъде и сега част от Голяма Италия. Ами ако това е възможно? Ами ако Вие се окажете в състояние да постигнете онова, което безброй италиански лидери преди Вас не са успели?
Срещу тази карта, озовала се в ръцете Ви като знак на приятелство, като евентуално предаване във Ваше владение на този красив и ценен остров, ние бихме приели запазването на неутралитета на Италия в предстоящия конфликт. Никакви политически, нито военни споразумения не бива да се сключват с германците. Никакво съдействие не бива да бъде оказвано на тяхната кауза. Съзнаваме, че един такъв курс би предизвикал проблеми в отношенията между Италия и Германия. Хитлер никога не би толерирал един открит съюз на Италия с Великобритания. Ето защо, за да позволим на вашия неутралитет да се прояви по едни неоспорим начин, ние няма да посочваме публично Италия като свой съюзник в сегашното единоборство, нито пък ще ви третираме като враг. Вместо това вие ще бъдете обявени от нас за страна с „потенциално войнствен статут“ спрямо Обединеното кралство. Нито приятел, нито враг, просто някой, по отношение на когото трябва да бъдем предпазливи. Това ще Ви даде възможност за правдоподобно отричане пред германците, че не сте договорили никакви предварителни условия с нас, което е самата истина. Но този статут ще осигури на Италия място на масата за мирни преговори, след като германците бъдат победени, в което няма никакво съмнение. На тези преговори териториалните претенции на Италия по отношение на Малта ще могат да бъдат обсъдени и в крайна сметка уредени.
Писмото продължаваше нататък, възхвалявайки останалите предимства за Италия, ако се опълчи срещу Хитлер и скочи в кревата с Англия.
Подписано бе с плътен черен туш.
Чърчил.
Рицарят си отбеляза наум датата. 18 май 1940 г.
Чърчил току-що бе станал министър-председател. Очевидно британският булдог не си бе губил времето, а незабавно бе понечил да сключи сделка, отчаяно опитвайки се да попречи на Италия да влезе официално във войната на страната на Хитлер. Писмото бе в отговор на такова от Мусолини, предхождащо го с няколко дни, от което в чантата имаше индигово копие.
От няколко години официално обявявам, че Италия трябва да има безпрепятствен достъп до световния океан и морските пътища. Това е жизненоважно за националния ни суверенитет. Свободата на една държава е правопропорционална на силата на военноморския й флот. Сега, както и винаги, ние сме в плен на Средиземно море. Хитлер е убеден, че за да разбие британския контрол, трябва да неутрализира базите ви в Кипър, Гибралтар, Малта и Египет. Италия никога няма да бъде независима държава, докато Корсика и Малта са решетките на нейния затвор, а Гибралтар и Суец са неговите стени. Външната политика на Хитлер допуска извън съмнение, че все някога Франция и Британия ще бъдат надвити. Той ми е изтъквал, че посредством военни завоевания италианска Северна Африка и италианска Източна Африка, сега разделени от англо-египетския Судан, могат, да бъдат обединени. Нещо повече — средиземноморският затвор може да бъде разрушен. Както сигурно си давате сметка, от този момент нататък Италия ще има безпрепятствен излаз както на Индийския океан през Судан и Абисиния, така и на Атлантическия покрай френска Северна Африка. За мен това има значение. А Хитлер ми предлага един съюз, който би го направил възможно. А Вие какво предлагате, господин министър-председател?
В отговор Чърчил бе размятал под носа му Малта.
Но съобразително бе поставил условието: първо да спечелим войната и едва тогава тихомълком ще ти я отстъпим. Което очевидно не е било достатъчно, за да съблазни Мусолини.
Рицарят познаваше добре военната история. Британците се безпокояха дали Малта може да бъде надеждно отбранявана. Все пак отдавна не живеехме в XVI век. Съвременните оръжия по нищо не приличаха на онези, с които турците се бяха опитали да пробият укрепленията на острова. Бомбардировачи и корабни тежкокалибрени оръдия щяха да превърнат острова в пепелище. Щяха да са нужни много хора и оръжие, за да бъдат удържани позициите. Може би не си струваше.